Катрин Невил - Осем

С прости думи казано, „златното сечение“ описва всяка точка от една линия, където съотношението на малките части към по-големите е същото като съотношението между по-големите части към цялата линия. Това съотношение е било използвано от всички древни цивилизации и в архитектурата, и в рисуването, и в музиката. Според Платон и Аристотел е било „съвършеното“ съотношение, на базата на което можело да се определи естетическата красота. За Питагор обаче то означавало много повече.

Пред склонността на Питагор към мистиката интересът на Фибоначи бил просто детска игра. Гърците го наричали Питагор от Самос, защото дошъл в Кротона от остров Самос, прогонен от политическите си противници. По данни на негови съвременници бил роден в Тир, град в древна Финикия — страната, която сега наричаме Ливан, — обиколил много места, двайсет и една години прекарал в Египет, дванайсет — в Месопотамия, така че по времето, когато се установил в Кротона, минавал петдесетте. Там основал мистично общество, което нарекли „школа“ и където преподавал тайните, научени в далечни земи. Въпросните тайни били свързани с математиката и музиката.

Питагор открил, че основата на съвременната западна музикална стълбица е октавата, защото една отделна струна, разделена на две, ще издаде същия звук, но точно осем пъти по-висок от някой, който е два пъти по-дълъг. Честотата на вибрация на струната е обратнопропорционална на дължината й. Една от тайните му е, че музикална квинта (пет диатонични ноти, или „златното сечение“ на октавата), повторена дванайсет пъти във възходяща последователност, ще се върне на оригиналната си нота осем октави по-висока. Вместо това, когато стигне тази величина, тя губи една осма от нотата — така че при възходящата последователност се образува спирала. Ала най-голямата тайна била теорията на Питагор, че Вселената се състои от числа, всяко от които притежава божествени качества. Тези магически стойности на числата се проявяват навсякъде в природата, включително — според Питагор — в звуците, издавани от вибрациите на планетите, когато се движат през черното пространство. „Има геометрия в песента на струните“ — казвал той. „Има музика в разположението на сферите.“

Но какво общо имаше това с „Шаха Монглан“? Знаех, че в играта участват осем пешки и още осем фигури от всеки цвят; а дъската е с шейсет и четири полета — осем вертикално и осем хоризонтално. Формула определено имаше. Соларин я наричаше „формулата на осмицата“. Какво по-добро скривалище за нея от шаха, съставен изцяло от осмици? Също като „златното сечение“, като числовия ред на Фибоначи, като вечната спирала — „Шахът Монглан“ бе нещо повече от всичките си отделни части.

Извадих лист от куфарчето си и докато пътувах в таксито, написах цифрата осем. След това обърнах листа настрани. Сега виждах символа на безкрайността. В главата ми зазвуча глас, който не спираше да повтаря: „Да, шахматното матиране игра е и безкрайна битка, която пристига през скритата врата.“

Само че, преди да се намеся в шантавата игра, пред мен стоеше доста по-неотложен проблем: да остана в Алжир и да си осигуря работа. Същевременно работата ми трябваше да е с достатъчно авторитет, та да ми позволи сама да управлявам съдбата си. Благодарение на онова приятелче Шариф бях вкусила северноафриканското гостоприемство и исках да съм сигурна, че при следващия сблъсък с него положението ми няма по нищо да отстъпва на неговото. Освен това как щях да търся „Шаха Монглан“, след като очаквах в края на седмицата да пристигне шефът ми Петар, който непременно щеше да ми висне над главата?

Трябваше ми свобода на действие и един-единствен човек можеше да уреди този въпрос. Бях тръгнала към Министерството на промишлеността и енергетиката, където ме чакаше безкрайно стоене из приемните, докато той благоволи да ме приеме. Това бе мъжът, одобрил визата ми, зарязал партньорите от „Фулбрайт и Коун“ заради тенис мач, мъжът, който щеше да плаща заплатата ми по договора за компютърни услуги, стига да съумеех да го накарам да подпише. Не знам защо чувствах, че подкрепата му щеше да се окаже незаменима за успеха на всички препятствия и трудности, които ми предстояха и за които до неотдавна нямах никаква представа. Името на въпросния човек беше Амил Камил Кадир.

Таксито ми слезе към ниските части на Алжир и мина покрай огромното пристанище. Правителствените сгради с аркади на фасадата гледаха към морето. Спряхме пред Министерството на индустрията и енергетиката.