Катрин Невил - Осем

— Значи сте писател? — попита Давид. — Сигурно Робеспиер ще се съгласи, че идвате тъкмо навреме, за да станете свидетел на великото събитие — падането на френската монархия.

— Уилям Блейк, също британец и привърженик на мистицизма, публикува миналата година своето стихотворение „Френската революция“, в което прави предсказание, подобно на онова в Библията за падането на крале. Имахте ли възможност да го прочетете?

— Страхувам се, че съм се посветил на Херодот, Плутарх и Ливий — отвърна с усмивка Давид. — В тях откривам достатъчно материал за картините си, тъй като не съм нито мистик, нито поет.

— Странно — отбеляза Уърдсуърт. — В Англия вярваме, че зад Френската революция стоят свободните масони, които могат да бъдат причислени към мистиците.

— Истина е, че мнозина от нас бяха членове на това общество — съгласи се Робеспиер. — Всъщност Якобинският клуб бе създаден от Талейран като Орден на свободните масони. Работата е там, че във Франция ние, свободните масони, съвсем не можем да бъдем наречени мистици.

— Някои наистина са такива — прекъсна го Давид. — Марат например.

— Марат ли? — изви вежди Робеспиер. — Ти се шегуваш. Откъде ти хрумна?

— Истината е, че тази вечер не съм тук единствено по настояване на Дантон — призна с нежелание Давид. — Дойдох да се срещна с теб, защото ми се струва, че можеш да ми помогнеш. Спомена за нещастието, което сполетя повереницата ми в затвора. Знаеш ли, че смъртта й не бе случайност? Марат я бе разпитвал, уверен, че тя е запозната с… Ти знаеш ли нещо за „Шаха Монглан“?

При тези думи Робеспиер пребледня. Напълно объркан, младият Уърдсуърт местеше очи ту към единия, ту към другия.

— Ти имаш ли представа за какво говориш? — прошепна Робеспиер, дръпна Давид настрани и макар Уърдсуърт да ги последва, двамата мъже не му обърнаха никакво внимание. — Какво може да е знаела повереницата ти по този въпрос?

— И двете ми повереници бяха послушнички в абатството „Монглан“… — започна Давид, ала бе прекъснат отново.

— Как можа да не споменеш досега този факт? — попита Робеспиер с разтреперан глас. — Разбира се, това обяснява вниманието, с което ги обгръщаше епископът на Отон още от пристигането им! Защо не ми каза по-рано, преди да му позволя да ми се изплъзне между пръстите?

— Максимилиан, никога не съм вярвал в тези легенди — отвърна Давид. — Мислех си, че това не е нищо повече от едно суеверие. Марат обаче твърдо вярваше. А Мирей, в желанието да спаси живота на братовчедка си, му каза, че прословутото съкровище съществува! Каза му, че на тях им била поверена част от съкровището и била заровена в градината ми. Когато той пристигна на следващия ден с официално разрешение да копае в градината ми…

— Да? Да? — прекъсна го буйно Робеспиер и стисна с всички сили ръката на Давид. Уърдсуърт не изпускаше и дума отказаното.

— Мирей беше изчезнала — прошепна Давид, — а близо до фонтана в градината зееше малка прясно изровена дупка.

— И къде е повереницата ти сега? — Робеспиер почти викаше от вълнение. — Трябва веднага да бъде разпитана. Незабавно.

— Много ми се иска да ти помогна — отвърна Давид. — Вече изгубих надежда, че тя ще се върне. С помощта на връзките, които имаш, си мислех, че ще успееш да разбереш къде е и да направиш нещо, преди… преди да я сполети и нея някое нещастие.

— Ще я открием дори ако се наложи да обърнем Франция наопаки — увери го Робеспиер. — Трябва да ми дадеш точното й описание, с всички подробности.

— Мога да ти предложа нещо по-добро — отвърна Давид. — В ателието имам картина, на която я нарисувах.

Корсика

Януари 1793 година

Мълвата за картината нямаше да остане дълго на френска земя.

Една вечер след полунощ към края на януари Летиция Бонапарт събуди Мирей. Младата жена спеше в една стая с Елиза в къщата на хълмовете над Аячо. Мирей беше в Корсика вече три месеца и бе научила много от Летиция, макар и не всичко, което трябваше.

— Облечете се бързо — нареди с тих глас стопанката на дома. Двете момичета триеха сънените си очи. Малките Мария-Каролина и Жироламо, вече облечени за път, следваха майка си.

— Какво има? — извика Елиза.

— Трябва да бягаме — отвърна Летиция с тих спокоен глас. — Войниците на Паоли наближават. Кралят на Франция е мъртъв.

— Не може да бъде! — извика Мирей и се изправи.

— Бил е екзекутиран преди десет дни в Париж — обясни Летиция и заизважда дрехи от гардероба, за да им помогне. — Паоли е вдигнал войската на Корсика, за да се съюзи със Сардиния и Испания и да отхвърли френското правителство.