Катрин Невил - Осем

Почти цял ден абатисата ни разказва дълга вълшебна приказка за легендарен шах, принадлежал навремето на Карл Велики, за който се твърдяло, че е закопан някъде в абатството „Монглан“ вече хиляда години. Казвам „за който се твърдяло“, защото никой сред живите не го бе виждал, макар мнозина да се опитвали до го открият заради силата, която притежавал. Абатисата се страхуваше, също като предшественичките си, че може да се наложи шахът да бъде изваден по времето, докато тя е на служба, което означаваше, че ще бъде виновна за отварянето на кутията на Пандора. Ето защо се боеше от онези, които се доближаваха прекалено близо, също както шахматистът наблюдава с огромна предпазливост фигурите, които могат да го поставят в матова ситуация — включително и своите собствени, — и планира контраатака. Точно това я бе довело в Корсика.

— Струва ми се, че знам какво търси Русо тук — отбеляза тогава абатисата. — Историята на острова е древна и забулена в тайни. Както вече ви казах, „Шахът Монглан“ е бил предаден в ръцете на Карл Велики от маврите в Барселона. Ала през 809-а — пет години преди смъртта на Карл Велики — нова група маври завладели остров Корсика.

В ислямската вяра има не по-малко секти, отколкото при християнството — обясни тя с тъжна усмивка. — Още след смъртта на Мохамед в неговото семейство възникнали противоречия, което станало причина за появата на две основни направления. Шиитите, настанили се в Корсика, и мистици изповядвали „Талим“, тайна доктрина, която проповядвала идването на Спасителя. Те основали мистичен култ с масонска ложа, тайни ритуали при посвещаването на новите членове и Великия майстор. На базата на този култ са възникнали ритуалите на Свободните масони. Те покорили Картаген и Триполи й създали там мощни династии. Човек от техния орден, персиец от Месопотамия, наречен Кармат на името на древната богиня Кар, събрал армия, с която нападнал Мека и откраднал покривалото на Кааба и свещения черен камък. От тях произлезли така наречените „хашашини“ 47 47 Хашиш (араб.) — „трева“, наркотично вещество. За изпълнение на политически (главно, но не само) убийства били наемани разбойници, употребяващи хашиш — хашашин, и оттам става нарицателно за убиец. В английския език звукът „ш“ преминава в „с“ и съществителното става „assassin“, дума за политически убиец. — Б.ред. — група политически убийци, действащи под влиянието на опиати. От тяхното име пък произлиза съвременната дума „убиец“.

Разказвам ви всичко това — продължи абатисата, — тъй като тази безмилостна, политически мотивирана шиитска секта, която се настанила на остров Корсика, е знаела всичко за „Шаха Монглан“. Нейните членове проучили старите египетски, вавилонски и шумерски ръкописи, в които се говорело за мрачните тайни, скрити в шаха. Достатъчно основателна причина да искат да го намерят.

По време на войните през следващите векове опитите на тези загадъчни мистици да открият шаха били осуетени. Най-сетне маврите били изтласкани от твърдините им в Италия и Испания. Разкъсвани от вътрешни политически противоречия, те престанали да бъдат водещата сила в историята.

Докато абатисата говореше, майка ми бе необичайно притихнала. Обикновено открита и спонтанна, тя стана неестествено неспокойна и предпазлива. И двамата с Феш забелязахме промяната и той заговори — вероятно за да я накара да се отпусне:

— Цялото семейство сме омагьосани от разказа ви. Сигурно знаете, че вече се питаме каква е тайната, която господин Русо търси на острова ни, и защо се доверявате на нас в опита си да му попречите.

— Макар, както вече ви казах, Русо да е тежко болен и да не може да пътува — отвърна абатисата, — той със сигурност е изпратил свой агент, който да посети някой от малцината швейцарски заселници тук. Що се отнася до тайната, която търси — може би съпругата ви, Анжела-Мария, ще ни разкаже повече. Ако не се лъжа, семейството й е живяло на този остров още преди маврите…

В този момент ми стана ясно защо е дошла абатисата! Миловидното добродушно лице на мама поаленя, когато тя вдигна поглед първо към Феш, след това към мен. Сви ръце в скута си и ми се стори, че не знае накъде да гледа.

— Не искам да ви притеснявам, госпожо Феш — продължи тихо абатисата, ала в гласа й бе стаена настойчивост. — Разчитах на корсиканското ви чувство за чест, дано да ми позволи да ви помоля за услуга в замяна на тази, която ви направих аз. Признавам, че ви подведох, като предложих помощта си, без никой да ме е молил. Искрено се надявам усилията мида не са били напразни. — Феш ми се стори объркан, ала аз разбирах какво става. Целият ми живот бе преминал на Корсика и познавах легендите за семейството на мама, Пиетра-Сантас, опознали този остров заедно с първите заселници.