Катрин Невил - Осем

— Сол не беше в лимузината, когато двете с Лили се върнахме — признах неохотно. — Наистина е имал възможност, въпреки че нямам никаква представа какъв е бил мотивът му… Като те слушам, не разбирам как е успял да излезе от Канадския клуб и да се върне в колата, след като ти и съдиите сте стояли пред единствения вход. Това обяснява защо двете с Лили не го заварихме в колата, когато си тръгнахме. — Щеше да обясни и още много други неща, казах си аз. Например куршумите в колата!

Ако в историята на Соларин имаше истина и Хърманолд бе наел Сол да се отърве от Фиск, той не можеше да си позволи двете с Лили да се върнем в клуба, за да търсим шофьора! Ако се е качил на втория етаж в игралната зала и ни е видял да се мотаем около колата, е трябвало да направи нещо, за да ни изплаши!

— Значи Хърманолд се е качил в игралната зала, докато е била празна, извадил е пистолет и е стрелял по колата! — извиках и стиснах ръката на Соларин. Той ме гледаше удивен и се чудеше как съм стигнала до това заключение. — Сега разбирам защо е казал на журналистите, че Фиск е има проблеми с наркотиците — добавих. — Смятал е, че ще отклони вниманието от себе си, като стовари вината върху някой неизвестен пласьор!

Соларин избухна в смях.

— Познавам един тип, казва се Бродски, с радост би те взел на работа — заяви той. — Умът ти е създаден за шпионски игри. След като вече знаеш всичко, което знам и аз, да вървим да пийнем по нещо.

В далечния край на плажа на самия пясък се виждаше силуетът на грамадна палатка, формата й бе очертана от гирлянди мигащи светлини.

— Не бързай толкова — спрях го аз, все още стискайки го заръката. — Дори да предположим, че Сол наистина е ликвидирал Фиск, пак остават няколко въпроса. Каква е тази формула, която си обещал в Испания, дето всички са полудели за нея? По каква работа си бил в Ню Йорк? И как се е озовал Сол в сградата на ООН?

Палатката на червено и бяло райе бе огромна и се извисяваше поне на девет метра. Две палми, разперили клони, бяха засадени в огромни саксии край входа и дълъг килим в синьо и златно бе проснат на пясъка, с опъната над него тента. Тръгнахме към входа.

— Имах среща със свръзката си в Обединените нации — обясни Соларин. — Дори не бях забелязал, че Сол ме следи, докато ти не застана между нас.

— Значи ти си бил човекът на велосипеда — извиках. — Но дрехите ти бяха…

— Срещнах се със свръзката си — прекъсна ме той. — Тя забелязала, че ме следиш, а Сол бил непосредствено зад теб… — Значи старицата с гълъбите е била „свръзката“ му! — Под плашихме птиците за камуфлаж — продължи Соларин. — Скрих се зад стълбите и ти ме подмина. След това хукнах след Сол. Той бе вече в сградата, но не бях сигурен къде да го търся. Свалих си анцуга в асансьора, а отдолу бях с други дрехи. Когато излязох отново, видях, че влизаш в Залата за медитация. Нямах представа, че Сол също е вътре и е чул всяка дума, която казваме.

— Вътре в залата за медитация ли? — извиках аз. Бяхме на метър от палатката, облечени в дънки и пуловери. Видът ни беше доста небрежен. Въпреки това се отправихме към входа като хора, току-що слезли от лимузина пред калифорнийския ресторант „Ел Мороко“.

— Скъпа моя — Соларин ме погали по косата, както правеше понякога Ним, — много си наивна. Може и да не си разбрала предупреждението, което ти отправих, но Сол със сигурност го е разбрал. Когато ти си тръгна и той изскочи иззад каменния блок и ме нападна, знаех, че е чул достатъчно, че и твоят живот ще бъде в опасност. Грабнах куфарчето ти, за да не разберат приятелите му, че си била там. По-късно свръзката успя да ми предаде бележка в хотела, за да ми подскаже как да го върна.

— А тя откъде е знаела…

Той се усмихна, отново разроши косата ми тъкмо когато майордомът пристъпи, за да ни поздрави, и Соларин му подаде банкнота от сто динара като бакшиш. И майордомът, и аз я гледахме втренчено. В страна, където двайсет и пет цента се смятат за добър бакшиш, май се уредихме с най-хубавата маса в заведението.

— По душа съм капиталист — прошепна Соларин на ухото ми, когато последвахме мъжа в палатката, превърната в огромно кабаре.

Целият под бе покрит със сламени рогозки, постлани направо на пясъка. Върху тях бяха проснати фантастични персийски килими в наситени цветове и нахвърлени множество възглавници, обсипани с пайети. Масите бяха отделени с високи палми в саксии, а перата от пауни и щрауси им придаваха още по-пищен вид. Медни фенери висяха на подпорите на палатката и светлината им хвърляше отблясъци от пайетите по възглавниците. Все едно влизах в някакъв калейдоскоп.