Андрей Рубанов - Да раснеш на топло

Бягането вървеше трудно. Задъхвах се, виеше ми се свят, бедрата и подбедриците ме боляха, потта се лееше в очите ми. Задухът ще отмине, повтарях си. Той се дължи на загуба на тренинг. Скоро ще вляза във форма. Дванайсет крачки насам, дванайсет крачки натам. Дишай по-равномерно и по-дълбоко! С носа и устата! Не давай на затвора нито минута от живота си. Не позволявай на никого и на нищо да ти краде от времето. Още по-малко пък свободата. Тренирай. Ставай по-силен. Бъди упорит и търпелив. Нищо не бива да те разсейва. Всичко е в твоите ръце — действай!

Стараех се. Бързах. Шейсет минути — това е много малко. В килията е тясно и задушно. Невъзможно е да се упражняваш там. Предоставили са ми само един–едничък час, за да мога да подсиля тялото си. И аз не хабя нито себе си, нито времето за нищо друго, освен за движение.

— Ей, Брумел! — повика ме Фрол. — Чифир искаш ли?

Поклатих глава отрицателно.

Днес Фрол беше взел ценния затворнически продукт със себе си за разходката. За мен остана загадка как успя да пренесе металното канче с парещата течност в ръкава на памучния шинел, без да го забележи внимателното око на контрольора. Сега урката се наслаждаваше на кофеина в съчетание с пресния въздух.

Възвишено мечтание озари лицето му.

— Ех, да имаше и по една трева да дръпнем — въздъхна той.

— Вярно — потвърди строителният магнат. — Хубав таджикски хашиш.

— Какво ти разбира главата от таджикски хашиш?

— Нали съм строител — засегна се Демби.

— И кво?

— Половината от банкерите по обектите ми са таджики.

Фрол изведнъж изпъшка, хвана се за стомаха и сгърчи лице.

— Боли ли? — предпазливо попита Демби.

Рецидивистът кимна.

Обикновено класическите болежки на стария пандизчия — язвата и зъбоболът — се изостряха привечер. Често пъти татуираният рецидивист приключваше вечерята си с това, че се изправяше, хващаше се с ръка за гърлото, бързешката ситнеше към ъгъла на помещението и повръщаше храната в килийния клозет, като храчеше шумно, плюеше, секнеше се и стенеше. След това той учтиво и много искрено се извиняваше, че ни е развалил апетита, лягаше по корем и страдаше.

Недъзите си Фрол лекуваше главно с пушене. Нито аз, нито Демби бяхме чували от него някакви оплаквания, но и не умеехме да наблюдаваме безучастно как жив човек се гърчи от болка, съска и псува шепнешком. Някой от нас натискаше копчето на стената, пристигаше пазачът и ние настоявахме да се извика лекар. Фрол възразяваше. Привърженик на моралната система, известна като „понятия“ 10 10 Понятия — сбор от правила, един вид „морален кодекс“ на професионалния престъпник. Включва забрана да работи, докато излежава присъдата си, да съдейства на администрацията, да се прехранва по друг начин, освен с престъпления, задължава го да се подчинява на решенията на „общото събрание“ на престъпниците, да заделя пари за обща каса и т.н. — Б.пр. , той не желаеше да моли администрацията за каквато и да било помощ. Вместо него го правехме аз и магнатът.

Лекарят хвърляше критичен поглед към болния през правоъгълника на „хранилката“ и благоволяваше да го снабди с таблетка аналгин.

Тежко ми беше да гледам нервната сцена, да виждам изкривеното от гърчове лице на клетия престъпник, да усещам крайната нездравост, неправилност на цялата ситуация, затова заспивах мрачен и злобен, в душата ми се трупаше чернилка.

Фрол започваше утрините си с мощна доза чифир, което явно не допринасяше за заздравяване на дупката в стомаха му. И пак след разходка, след поредното ми тичане, подигравателно ми викаше ту „спортиста“, ту „Брумел“, ту „олимпийския шампион“. Прякорите се меняха, иронията и сарказмът нарастваха от ден на ден. Тежкотоварният му приятел само се подхилваше.

В затворническото бягане от стена до стена няма припряност. Важен е самото то, а не преодоляното разстояние. Трябва да се загреят мускулите и ставите, а най-важното е да се диша дълбоко. Да се освежи мозъкът. Кислородът е неговата храна. За този час трябва да използвам колкото може повече от полезния газ. Колкото повече, толкова по-добре! Дишай, дишай с все сила, гълтай въздуха, полагай всички усилия! Утре ще напредна още повече, ще усъвършенствам процеса, веднага след загрявката ще стоя по две-три минути на главата си — нека поема повече свежа кръв! Правилно тренираният и обогатен с кислород мозък ще ми помогне да се измъкна от затвора. Един ден ще се науча да чета ДЕЛОТО и ще разбера как да действам, за да постигна свободата си. Ден след ден ще тичам и ще дишам, ще тичам и ще дишам, ще прекарвам останалото време в медитация и упражнения. Моят разум ще се научи да работи като идеална машина за генериране на идеи — най-ценния и най-скъп продукт от всички известни на човечеството. А новите идеи са необходими. Прекалено много остри въпроси стоят пред мен, прекалено много задачи предстои да решавам.