Андрей Рубанов - Да раснеш на топло

Всички новаци в спортната група, в това число и аз, бяхме запалени колоездачи. Всички си имахме яки двуколесни механизми с тапицирани със заешка кожа седалки и светлоотразители „котешки очи“ между спиците.

Но тези увиснали над главите ни хромирани спортни машини с тънките си колела, с леките рамки, с грациозно извитите волани се различаваха от момчешките „колелета“, както истинските маратонки се отличаваха от китайските кецове, както американският уестърн се различава от индийския, както се различава истинският предмет от неговия сурогат.

Бяхме на единайсет, дванайсет, тринайсет години, но вече умеехме да правим разлика между едното и другото. Макар да бяхме израсли в страна, където самото понятие за сурогат беше издигнато в ранг на държавна идея.

Вярно, точно тогава, през същата осемдесет и втора година, нещо важно се беше случило и с държавата, и с нейните идеи. Изведнъж ни напусна несменяемият, практически вечният Генерален секретар на Комунистическата партия Леонид Илич Брежнев. Тревога надвисна над една шеста от земната суша. Лицата на нашите майки и татковци станаха угрижени. Въртяха се телефоните на столични приятели, активизираха се разговорите в кухнята, намеците. Най-трезвомислещите възрастни стигнаха до идеята, че все пак до война няма да се стигне. Комунистическата партия е здрава като диамантите по шапката на Мономаха, като гранита на мавзолея, като стартовата площадка на космодрума „Байконур“. Тя няма да допусне разрушаване на системата. Всичко е под контрол.

Днес треньора ни го нямаше, беше се разболял. Заместваше го вторият по важност човек: дребна стройна девойка със сиви очи. Майстор на спорта на СССР по колоездене на шосе.

— Така — изрече тя, обхождайки със строг поглед разнокалибрената банда възпитаници на спортната школа, от хлапетата с кърпени анораци до няколкото юноши с прилични анцузи. — Старшата група — на тренажорите! Основната група тича. С мен!

Въздишка на ужас пробяга сред подстриганите глави.

— Който пристигне последен — продължи невъзмутимо майсторката на спорта, — подрежда и измива съблекалнята. Старшата група — пазете техниката. Тия тренажори пари струват. Готови ли са всички?

Двайсет детски физиономии — основната група — със завист обърнаха поглед както към старшата възраст, така и към тренажорите, две хоризонтално монтирани на пода рамки с въртящи се гумени ленти. Постави отгоре велосипеда и си върти педалите, без да напускаш топлото помещение. Гот е да си старши, да имаш спортно колело и двегодишен опит в тренировките! — рече си основната група.

Заподсмърчахме, попрестъпихме от крак на крак, нахлузихме плетените ръкавици и излязохме в двора на стадиона, където якият януарски мраз моментално ни защипа носовете и бузите.

— Минус петнайсет градуса — каза унило някой.

Друг изпсува на висок глас. Така смело и завъртяно псуват само юношите.

Зад оградата на стадиона, във вечерната мъгла, между фабричните корпуси се мержелееха стволовете на гигантските комини, опушващи черното небе за нуждите на секретната промишленост. Над входната врата за нашата съблекалня в полумрака на рано угасналия ден се виждаше табела с умопомрачителния надпис: СДЮСШОР.

В превод от съветски джигитайски това означаваше: Специализирана детско-юношеска спортна школа „Олимпийски резерви“.

Така че ние, което мръзнехме пред вратата на спортната школа с тънките си пуловерчета, изплетени от майките ни ръкавички и трикотажни анцузи, не бяхме някакви сополиви новобранци, не бяхме някаква жалка групичка физкултурници. Бяхме зачислени от воле не къде да е, ами в Олимпийския резерв! С главна буква!

Ако всички олимпийци на страната по някаква причина изведнъж излязат от строя, разболеят се, загубят форма, тръшнат се с травми — тогава защитата на спортната чест на родината ще се повери на нас. На резерва. Подобна перспектива въпреки очевидната си невероятност изпълваше с гордост сърцата на двайсетимата сополанковци.

— Защо стърчите така? — провикна се със звънлив глас майсторката на спорта, появила се на стълбището. — Скачаме, разгряваме! Загряваме бедрата, подбедриците!

Двама от старшите следваха девойката по петите. Днес ще тичат заедно с нас. Те са напреднали атлети, които тренират по индивидуални планове.

Хлапетиите се засуетиха. Майсторката на спорта направи няколко икономични загряващи движения с рамене и таз и се затича, шумолейки с шушляковия си анцуг. Двамата старши я последваха в килватера. Новаците се затътрихме подире им.