Андрей Рубанов - Да раснеш на топло

Временната приятелка недоверчиво ме изгледа с кръглите си, силно гримирани очи.

— Леле! За пръв път си купуваш жена?

— Да.

— Не може да бъде!

— Защо, какво те учудва?

— Е — тя сви рамене. — Такъв солиден мъж и толкова яка кола…

Само ме четкаш, помислих си. Сигурно не съм се виждал в огледалото. Там се отразява каквото си поискаш, само не и солидност. Във вълшебното стъкло напоследък съзирам бледосива, подпухнала, общо взето, доста несимпатична муцуна. Виолетови торбички под помътнелите очи. И тънка, едва ли не дистрофична шия, изподрана от прибързано бръснене. И кафяви отекли клепачи, под които два пъти дневно се капе визин. И зъби, пожълтели от кафе и непрестанно пушене. У болнави ъгълчета на малката изкривена уста. И дълги дълбоки бръчки покрай ноздрите.

Уви, въпреки огромните си доходи, външно и до днес не приличам на респектиращо юпи, а на това, което представлявам в действителност — евтин ебалник от провинцията.

Употребявайки силния термин „ебалник“, имам предвид хора, които поради своята младост и разгорещена природа непрекъснато желаят всичко, и то веднага. Целта им е незабавно, в същия този момент да забогатеят. Имат внимателни очи с постоянно движещи се ириси. Бузите им са хлътнали, вратлетата тънки, раменете слабички. Често се обличат като бандити. Обожават черния цвят.

Жаждата за пари ги тласка напред. Те се стараят, търпят, полагат усилия. Понякога успяват да постигнат нещо.

Ебалникът е с много сериозен, обикновено мрачен израз на лицето. Ъгълчетата на устните са обърнати надолу. Общата картина подсказва, че тоя пич отива или на погребение, или на бандитско сборище. Или на двете мероприятия последователно. Докато всъщност отивах до детската градина да взема сина си, а оттам — на пазар.

— Значи ти смяташ — направих нов десен завой и тръгнах по крайбрежната, — че всички солидни мъже си купуват момичета?

— Всички! — със звънлив глас отвърна малката. — Изключено е да имат пари и да не са опитали поне веднъж.

— Аз пък познавам маса богати хора, които изобщо не изневеряват на жените си.

Жрицата ме погледна и се усмихна.

— Леле, какъв си глупчо! Само разправят, че не изневеряват! Реклама си правят! А иначе използват всеки удобен момент. Мъжете до един са потайни! И лъжци при това. Като почнат да разтягат — само стой, та гледай!

— Да — отвърнах предизвикателно. — Мъжкарят трябва да е хитър. Без хитрост няма как да гътнеш мамута. Не може да не умееш да лъжеш в тези неспокойни времена.

— Бе вие и за лъжци не ставате! — разсмя се момичето. — Ама хич! Ей го на, един, всеки петък е при мене, пристига с хубава кола, ланецът му ланец, всичко му точно. А денем лепва на покрива табела „такси“ и кара… Щом изкара двеста долара — веднага пристига. Сваля табелата — и при Светочка…

— Коя е Светочка?

— Аз, защо?

— Нали каза, че си Нина?

— А за него съм Света — спокойно се поправи момичето. — Баси, има значение? Мен ме лъжат и аз лъжа…

Помълчахме.

Нощна Москва е красива и своенравна. През деня или вечер в почивни дни, докато крачиш из центъра й, с фасадите, ярките витрини и чистите тротоари може да мине за нещо съвсем европейско. Но нощем, гледан през прозореца на автомобила, този град разкрива истинското си лице. Той е огромен, плавно извит, застроен много богато, но хаотично. Щедро залят с електрическа светлина — и веднага следва непрогледен мрак. Обширно пространство, навсякъде леко изкривено — ами че Азия, господа! Проклет да съм, ако това не е Азия.

— Не се коси — бодро провъзгласих към посърналата ми събеседничка. — В моя бизнес всичко е точно по същия начин. Пристига ми един на гости да пием кафе, движи с мерцедес за сто хиляди. В края на разговора вземе назаем петдесетак. След две седмици стриктно ги връща. Пак кафе, пак приказки, това-онова. След месец иска сто. И пак ги връща. И това продължава вече втора година. Има си двайсет такива като мен, обикаля всичките подред и от това живее. И той сигурно си мисли, че е най-хитрият…

— А пък на мен веднъж ми се случи — леле… един познат изкара при мен три дни и три нощи. Готин чичка, свестен, не беше някой гадняр. После разправяше как се върнал при жена си след тридневен запой, пиян, от джобовете му валят презервативи и жетони от казиното. Знаеш ли какво казал на жена си?

— И какво?

— Че го отвлекли бандити, а после нарочно го напили и му напъхали по джобовете всички тия боклуци, за да не му повярва жена му… Леле!… При това жената надушила моя парфюм, а той вика — и това са бандитите, нарочно ме заляха с дамски парфюм! Тя му вика: такъв парфюм струва много пари, за да го купуват бандити! А той — това са, вика, много печени бандити, яко кинти имат… Леле!… И тя го пуска да се прибере! Гепва се на тия щуротии! На тая тъпня! Даже и в милицията не се обадила. Гледаш ли какви работи стават! Ти ще ми кажеш! — не изневерявали…