Андрей Рубанов - Да раснеш на топло

Когато се върнах от разходката и огледах членовете на клуба, очакващи поредния разказ за подвизите на неуловимия Андрюха, осъзнах, че ми беше писнало да забавлявам чайници и тегелирана вата. Нямах повече остри сюжети. Нямах настроение.

Нещата не са наред, осъзнах през този първи есенен ден. Събитията не се развиват според очакванията ми. Моето мълчание по време на разпити не тревожи никого. Следователят равнодушно прибира в папката празните листове. А вече съм изкарал две трети от моя срок. Те разполагат само с девет дни, за да открият улики, които да ме изобличават за кражбата от хазната. Но вместо интензивно, форсирано дознание, вместо всекидневни многочасови интелектуални сражения, вместо натиск, увещания и заплахи — само учтиво равнодушие; четири рунда по десет минути. Това ли е всичко?

Нещо не е както трябва.

Есента добре прояснява разума. В горещите дни умът отказва да работи. Губиш много влага, уморяваш се и мозъкът не произвежда добри идеи. Но щом температурата падне, налягането се вдигне, а небето стане по-синьо, разумът осъзнава ясната и проста догадка: те вече са решили всичко без мое участие.

— Добре де — въздъхнах аз. — Майната ви, джентълмени. Ето ви още една историйка.

Дюшекът и умивалникът се зарадваха беззвучно.

— Ама да се разберем, няма да ме прекъсвате!

За последен път бях общувал с лице от другия пол пет часа преди ареста.

След раздялата с катаджията, в чийто джоб потъна платеното от мен според тарифата, запалих нова цигара, отново се качих нагоре по Тверская, пред паметника на Маяковски направих обратен завой през всичките ленти на движението, грубо нарушавайки правилата за безопасност и плюейки на пътните инспектори — и се плъзнах към тротоара, населен с полуоблечени жени.

— Момиче ли търсите?

— Да — отвърнах нахакано. — Момиче.

— Каква ще искате?

Изхвърлих фаса през прозореца.

— В смисъл?

Сводницата уморено смръщи лице:

— По-слабичка? По-пълничка? Блондинка? Брюнетка? По-възрастна? По-млада?

Най-позорно се забавих с отговора, не бях очаквал чак толкова високо ниво и разнообразие на новия за мен пазар на нелегални интимни услуги.

— Нормална — формулирах най-сетне и захапах следващата цигара.

— Два часа — сто и петдесет долара! Цялата нощ — триста! Без…

— Знам — прекъснах небрежно. — Без анален секс и садо-мазо.

— Предплаща се.

— Както кажеш.

Бутнах в ръката на „мамчето“ банкнотите, които бяха моментално изучени и опипани с опитни пъргави пръсти. Парите изчезнаха. След кратък консилиум от голямата сбита група девойки към мен се запъти с почти нахална походка младо същество с ластични шорти, опънати на мижавия й ханш. Впрочем шийката й си я биваше, а усмивката беше чаровна.

Преодолях неудобството и бутнах вратата да я отворя.

— Добър вечер — поздрави културно момичето, моментално изпълнило купето със силен мирис на сладък парфюм. — Аз съм Нина.

— Здрасти — рекох. — Ама не се качваш правилно в колата.

— А как е правилно? — попита временната ми приятелка.

Едва ли беше на повече от двайсет. Като я разгледах по-внимателно, стигнах до извода, че и дума не може да става за платено съвкупление. На лявото тъничко бедро на жрицата на любовта, което беше откъм моята страна, личеше обширна синина, а на врата й пламтеше прясна драскотина.

Произходът на тези белези и следи от насилие е ясно. С юмрук и нож сутеньорите държат в подчинение трудовите си колективи.

— Първо дупето се полага на седалката — усмихнах се мазно, — а после се извърташ цялата наляво, същевременно вкарваш в купето главата и свитите крака.

— Леле! А аз какво направих?

— Тръгна да влизаш в колата като в бърлога. Първо главата, после краката и накрая останалите части на тялото.

— Глей ти! И къде отиваме?

— Никъде — отвърнах. — Ще се повозим, ще си побъбрим, това е. Не искам от теб нищо повече. Заклевам се.

Това не я учуди.

— За какво ще си приказваме?

— За каквото кажеш.

— Много си напрегнат.

— Винаги съм такъв.

— Какво ти е, няма с кого да си общуваш ли?

— Напротив.

— А женен ли си?

— Да. От пет години.

— Леле! И не ти ли е омръзнала жена ти?

— Щом ми омръзне жена ми, ще си пръсна мозъка.

Жрицата се разхили немузикално.

— Ще прощаваш, разбира се, ама това съм го чувала много пъти. Всички казват така. На жените си де. И на себе си. А после търчат да си купуват момичета.

— Лично аз го правя за пръв път.