Андрей Рубанов - Да раснеш на топло

Оставаше само да натрупам житейски опит.

И аз отново се сетих за затвора и за престъпниците.

Исках да вадя екстремни, шашкащи истории. Те от своя страна изискваха екстремен материал. За целта се хванах като за начало на работа в строителството — разбивах земята с пневматичен чук на минус трийсет градуса. След работа лицето, врата и ръцете ми до лактите бяха в машинно масло. Но не открих там нищо извънредно. Общо взето, с лекота издържам на физически труд. Научен съм от малък. През обедните почивки пишех повест, в която фигурираха героят кофражист Коля и героинята учителка в ПУЦ по прякор Черната дъска. В същото време трупах опит, който да ми помогне по-късно във факултета по журналистика на Московския университет. Съчинявах енергични репортажи за многотиражката на строителното управление, лист формат А2, седмичник с образното наименование „Строителен пламък“.

Веднъж фотографът донесе портрет, щракнат в някакъв изкоп: чернокос работник с ясно, открито лице, с високо чело, лъснал белозъба усмивка, с романтично разкопчана нова брезентова роба и симпатична каска. Снимката можеше да краси всяка изложба или корица на столично списание.

Решихме да пуснем портрета на първа страница с кратък очерк. Моментално се обадих в бригадата, където се водеше човекът, и нахвърлях трийсетина реда.

— Не става — отказа главният редактор след консултация с цензора. — Тоя красавец е осъждан.

Завърших училище невинен като момина сълза, влязох в университета от раз при бройка по седемнайсет кандидати за място. Перспективите изглеждаха бляскави. Пред мен се отваряше широк и светъл път, по който предстоеше да мина с лекота и удоволствие. Учение, после трудна, но интересна работа в редакцията. Лично израстване и тъй нататък. Затворът не се вписваше в тази картинка.

Възможно ли е обаче да проумееш хората и процесите в обществото, ако не си опознал самото му дъно?

Мислите ми постепенно се оформиха в нещо като план. Възнамерявах да се гмурна зад решетките за кратко време — за половин година, да речем, — за да опозная и изуча и самия затвор, и престъпната идея като цяло. А после да се движа мрачен сред хората, излъчвайки загадъчна мощ и тайна! Добре че не се стигна дотам.

Скоро след това родината ме подсети, че е време за ботушите и пагоните. Наложи се да платя воинския си дълг в пълен размер. Кихнах си двете годинки като едното нищо. Армията на Совдепия представляваше най-обикновен колхоз. И тук не събрах никакъв подходящ материал за книгите си. В годината на уволнението ми, осемдесет и девета, двама или трима млади писатели едновременно пробваха да се наложат с казармените си мемоари. В тях много емоционално се пробутваше темата за унижението, на което едни въоръжени и еднакво облечени момчета подлагаха други, същите като тях. Но аз усещах, че правенето на подобна проза е грешка. Насилието в казармения му вид е дълбоко безинтересно за човечеството. В крайна сметка по време на службата си не съм се бил и не съм си отнасял боя по-често, отколкото преди казармата. Нищо ново в момчешкия свят.

Времето показа, че съм бил прав. След няма и година в Совдепия дойде видеото, а с него и обширната световна кинокултура. Народът изгледа Кубриковия „Пълно бойно снаряжение“ и загуби интерес към плитките военни творения на начинаещите столични автори.

Успоредно с видео културата се наложи и световната престъпна идея, представена от филмите шедьоври на прочути майстори. Същността й е елементарна. Човекът е добър и свестен само когато се е наспал, стоплил и нахранил. Понечите ли да му отнемете живота, храната, комфорта, женската — и ще видите как той се превръща в озъбено свирепо животно, което не бръсне закона за нищо. Тоест всеки от нас, толкова добри и честни наглед, става престъпник, щом се стекат обстоятелствата.

Несъмнено престъпната идея е важна. Тя винаги е оцелявала и ще оцелява. Тя има своите апостоли, мъченици и евангелисти. Тази идея не позволява на обществото да забрави, че то се състои не само от добри, ами и от лоши, малодушни, порочни хора. Всеки знае, че вляво и вдясно от Иисус Христос са били разпнати двама престъпници. Престъпната идея е вопълът на истински нещастните хора: на лишените от съвест и състрадание, на безволевите и слабохарактерните, на психопатите, убийците, маниаците, насилниците, душегубците, мошениците, бандитите, психично болните, невярващите, некадърните и бездарните. Не забравяйте, че хомо сапиенс е несъвършен! — крещи тази идея на всеки, който се изживява като гений и гледа на човечеството като на поле за отглеждане на подобни нему.