Андрей Рубанов - Да раснеш на топло

В Совдепия престъпната идея се премълчаваше. Нито последователите, нито критиците й имаха думата. И затова затворите в моята страна още дълго ще бъдат претъпкани.

Когато си тръгнах през портала с червените звезди, пред мен се разкри разтърсваща с голата си красота гледка: бонбонената поляна на моето детство беше изгоряла и изпотъпкана. Страната на калинките и подмосковните вечери, комичната Совдепия беше пукясала. От нейния разлагащ се труп мощно напираше новата държава: жестока, цинична, но изпълнена до краен предел с настроение и жизнена енергия. Досущ като моите ненаписани романи.

Само че бях взел решение да оставя временно литературата на втори план. Бях замислил първо да спечеля милион. Всички мои връстници бяха се захванали да правят милион. Някои успяваха.

Американските финансисти имат една поговорка: „Преди да купуваш акции, купи си къща!“ Тоест, помисли първо за себе си, а чак след това за своя авантюризъм. Първо се подсигури, после рискувай. Аз съчиних за себе си подобен лозунг: „Преди да пишеш книги, направи пари!“. Подсигури себе си и своето семейство, след това си драскай на воля…

Правенето на пари е крайно рисковано занимание и пак си спомних за затвора. Неведнъж и не дваж. В началото на деветдесетте обстановката в столицата на моята родина беше много близка до бойната.

Така се извървяха дълги пет години. Всеки път, когато дейностите ми бяха в застой или оставах без работа, но пък със свободно време — веднага сядах зад бюрото и започвах да пиша. Писателят Тургенев е обрисувал тази ситуация така: „В дни на съмнения и тежки размисли ти единствен си моя надежда и опора, о, велик и могъщ руски език!“. Впрочем Тургенев е бил дворянин и никога не е бил изправен пред въпроса откъде да намери пари за прехрана. Бързо си намирах работа или занимание и затова не успях да завърша нито един от започнатите текстове.

Никога не треперех над ръкописите си, нямах си нарочна папка, в която да ги съхранявам. На двайсет и две или двайсет и три години не можеш да твориш проза, можеш само да се упражняваш. Постепенно разказите и повестите се губеха при преместванията, по онова време смених десетина квартири.

В крайна сметка си намерих занимание, на което да се посветя изцяло, и това занимание, господа, ми донесе злато! Самият процес на забогатяване ми се стори толкова интересен, че запратих литературата в девета глуха. Има време! А сега ми валят от небето и парите, и материалът за романи и сценарии! Бизнесът! Ето ги страстите и драматичните колизии! Ето ги и персонажите, и характерите! Москва през деветдесетте е по-интересна от Чикаго през трийсетте, там са се трепали за едното къркане, а тук битката се води за нефт, газ и недвижими имоти…

Нощите си прекарвах в компанията на великите сенки на Балзак и Драйзър. И аз като тях живеех сред банкери, индустриалци и лихвари, сред звън на монети и шумолене на банкноти, в свят, където старият морал загиваше, стъпкан в калта, а на мястото му тържествуваше нов: прост, разбираем и жесток.

Всеки месец си давах тържествено обещание да започна най-сетне нов текст. Гениален. Превъзходен. Потресаващ дори и за най-обръгналия читател. Трябваше само да заделям по няколко часа седмично. Главата ми преливаше от замисли. Но часовете някак отказваха да се заделят. Нервната енергия, необходима за творческия труд, се изразходваше до последна капка в офиса. Вечер душата и тялото искаха отпускане, разтоварване. Най-малкото във вид на дозата алкохол. Абсолютно не можех да си наложа да се абстрахирам от моментните търговски проблеми и да се замисля сериозно за първия си велик роман. Освен това с романи не се изкарват добри пари. А всеки опитен бизнесмен ще ви каже, че е глупаво да се хаби скъпоценно време за производство на стока, от която не се изкарват добри пари.

Естествено, нито един от петдесетината ми делови партньори не знаеше, че всъщност не съм никакъв бизнесмен, ами писател, който събира материал. Ако бях обелил и думичка за нещо подобно, никой нямаше да работи с мен. В бизнеса обичат твърдите реалисти, уважават яснотата и конкретността, тук няма място за съзерцатели, фантазьори, драскачи и прочее люде без връзка с действителността. Това импулсивно, нестабилно племе понякога е на издръжка от бизнеса, но всъщност е безкрайно далеч от реалностите му. Затова се спотайвах, давах си вид на категоричен и енергичен бизнесмен с калкулатор вместо мозък.

Постепенно бизнесът се разрасна. Забогатях. Дългоочакваният мечтан милион се очерта пред мен на една ръка разстояние. И се понесох към него с покапала лига от мерак. Натоварването се увеличи. Ограничих съня до пет часа на нощ. Навъдиха се врагове, конкуренти и просто завистници. Понякога сериозно се притеснявах да не взема да превъртя от тоя заплетен бизнес.