Матю Райли - Петимата велики воини

— Какво?! — възкликна Магьосника.

— И какво е станало с него? — попита Зоуи.

— Ами… — Лаклан се поколеба. — Смятаме, че Стълбът е бил погребан заедно с Исус.

— Да не искаш да кажеш, че трябва да намерим гроба на Исус Христос?! — слиса се Зоуи.

— В общи линии, нещо такова — извинително отговори Джулиъс.

— Независимо дали е възкръснал от мъртвите, или не, никой никога не е откривал гробницата, в която е бил положен да почива, било в Йерусалим или другаде — каза Лаклан.

— И как ще я открием ние? — попита Зоуи.

— Намерихме само един древен документ относно Исус, в който се споменават както вечното му жилище, така и „мъдростта“ му — писмо на арамейски, открито в една църква в Южна Франция, за което се смята, че е от брата на Исус Яков до Мария Магдалина. То е доста смътно, но се превежда по следния начин:

— Без имена, без местоположения — каза Зоуи. — Типично.

— Но пък има ясно споменаване на „неговата мъдрост“ — отбеляза Даян.

Зоуи въздъхна.

— Това писмо може да е написано от всекиго…

— Ами другите три Стълба, които е притежавал Исус? — обади се Джак, за да поднови дискусията. — Те къде са отишли?

Лаклан кимна.

— Да, да. В Евангелие на Петър се споменава, че Исус е дал „три мъдрости“ на Яков малко преди да бъде задържан в Гетсиманската градина. Според нас става дума за трите останали Стълба. Да не забравяме, че те са били семейно съкровище, а Яков също е бил наследник. Освен това Исус му е имал огромно доверие.

— Ако отново тръгнем назад от онова, което ни е известно — че тамплиерите са плячкосали Храма и са откраднали Стълба, който в крайна сметка се оказал у неета — можем да стигнем до заключението, че вероятно именно Яков е скрил този Стълб в Храма — каза Джулиъс. — Като потомък от Давидовото коляно, той е имал привилегирован достъп до светая светих.

— Колкото до другите два Стълба, Яков е приключил земния си път в крепостта Ван, голям град в съвременна Турция, между Черно и Каспийско море — каза Лаклан. — Пътят, по който е стигнал дотам, е описан много подробно, селище по селище, пак в Евангелието на Петър.

Лаклан отвори една книга на фотография на стар пергамент, върху който имаше дълъг направен на ръка списък:

— Яков отива във Ван, а познайте кой разграбва града хиляда години по-късно с войските си? — каза Джулиъс. — Чингис хан. Още една връзка между Петимата воини.

— Интересно — каза Джак. — Дали Чингис е нападнал Ван само за да се добере до Стълбовете?

— Не знаем, но е възможно. Така или иначе, Чингис хан се е сдобил с двата Стълба, пазени във Ван, и един от тях — Първият — се озовал в саудитската кралска фамилия. Не е известно как се е озовал там, но знаем, че в знак на благодарност за помощта, оказана на войската му за тайното заобикаляне на Хорезъм от запад, Чингис хан е дал на водача на бедуините „подобен на тухла камък с изумителна красота, каквато никой никога не бил виждал“. Стотици години по-късно въпросното бедуинско племе станало династията Сауд.

— А какво е станало с последния Стълб? — попита Джак. — Вторият, който е попаднал у Чингис хан?

Джулиъс прожектира портрет на Чингис хан от 13 в.

От екрана строго и заплашително ги загледа монголец с дълга сива брада. Беше облечен в броня от кожа и бронз, с як шлем и петоъгълен щит в едната ръка, покрит с кабари и релефни изображения. Очите му бяха завладяващи и в тях гореше сила и авторитет.

— „Атакувай свирепо, но винаги имай план за отстъпление“ — каза Джулиъс. — Това е прочутата военна аксиома на Чингис хан, както и основна теза на безброй книги за бизнес самоусъвършенстване от осемдесетте.

— Знаете ли, че Чингис е покорил цял Китай и половината Европа? — попита Лаклан.

— В общи линии — отвърна Джак.

— Но така и не е покорил Япония — каза Лаклан. — А тя е била много по-близко от Европа. Питал ли си се защо?

— Защо? Имам предвид — трябвало ли е да се питам?

— Около хиляда двеста и двадесета година Чингис хан предприел тайно пътуване до най-северния остров на Япония Хокайдо, където уж се срещнал с японския император и неговия първи военачалник, шогуна — каза Джулиъс. — Чингис хан харесал императора, но бил още по-впечатлен от шогуна, който държал реалната власт в Япония. Правилно си дал сметка, че именно шогунът е отговорен за подреденото и почтено управление на японското общество. Предвид хаоса в собствената му империя и постоянните вражди между синовете му заради наследството, по-късно Чингис хан писал, че оставил на шогуна „мъдростта на живота ми“.