Дейвид Балдачи - Хладнокръвният Стоун

— Но ти ще разбереш, нали? Аз ще ти помогна да разбереш.

— Остави тази работа на мен.

— Мога да ти разкажа много неща за него.

— Вече знам доста — поклати глава Фин. — И мисля, че не е като другите.

— Какво искаш да кажеш? — рязко попита тя.

— Според мен Управлението се е опитало да го ликвидира. Убили са съпругата му, а най-вероятно и дъщеря му. Преживял е много страдания. Освен това е герой от войната.

— Той е точно като другите! Зъл човек, убиец!

— Защо? Защото е изпълнил заповедта и е ликвидирал баща ми, твоя съпруг?

— Не си даваш сметка какво говориш, Хари!

— Знаеш ли, че тази сутрин, докато се готвех да взривя Симпсън, изведнъж се сблъсках с Дейвид?

— Сина ти ли? — ахна Леся и сложи длан пред устата си. — Пресвети боже! Разбра ли нещо?

— Не, но аз си бях обещал никога да не смесвам тази част от живота си с другата — на нормалните хора.

Леся седна до него и впи костеливите си пръсти в ръката му. Той неволно потръпна от отвращение.

— Хари, мили мой сине! — прошепна тя. — Скоро всичко ще свърши!

— Но никой не знае как — поклати глава той. — Може би със смъртта ми.

Тя бавно отдръпна ръката си.

— Кой следва сега?

— Първо Симпсън, после Кар.

— Ще го направиш, нали? Искам да се закълнеш, че ще го направиш!

Фин кимна.

Майка му отвори едно от чекмеджетата на скрина и извади снимка.

— Това е за Джон Кар! — злостно каза тя и се изплю на пода. После се отпусна в леглото и добави: — Ще ти разкажа една история, Хари.

Той се облегна назад, но за пръв път не направи опит да се концентрира.

Вратата се отвори и двамата механично извърнаха глави.

— Какво искате? — гневно попита Леся. — Не виждате ли, че имам посетител?

Мъжът отговори на руски и гърлото й изведнъж се схвана.

— Кой сте вие? — попита на английски Фин.

— Едно време ме наричаха Джон Кар — отговори Стоун и спокойно го погледна в очите. — Вие сте прав, че не съм като другите. На първо време ще ви кажа, че веднага трябва да изчезвате оттук. И двамата!

Багър вдигна на второто позвъняване.

— Дано вече си проумял, че имам право — любезно започна Пади.

— Знаеш ли колко пъти те убивах наум след разговора ни? — дрезгаво изръмжа Багър.

— Приятно ми е, че съм станал толкова популярен. Но искам да чуя отговора ти.

— Как мислиш да го направиш? — директно попита Багър.

— Преди да чуя отговора ти, няма да направя абсолютно нищо! — отсече Пади.

— Защо не отскочиш до хотела ми, за да го чуеш лично?

— Преди или след като ми пуснеш куршум в главата? — усмихна се Пади. — Няма да стане, Джери. Освен това избягвам да посещавам подозрителни места, контролирани от твоите горили, най-вече около казиното ти.

— Тъй ли? Мога да те уверя, че в казиното аз печеля за един ден толкова, колкото ти за цял живот не си спечелил!

— Парите не са всичко, Джери. Те не могат да ти купят класа. Все ми е тая, дори да си отседнал в Белия дом, макар да се съмнявам, че там ще пуснат такива като теб.

— Парите са всичко, приятел — изръмжа Багър. — Особено когато човек иска гледката към Белия дом, на която се наслаждавам в момента. Струва обаче хилядарка на вечер.

Пади се усмихна и хвърли поглед към Анабел, която знаменателно вдигна палец.

— Ще ми дадеш ли думата си, или да затварям? — попита той. — Имай предвид, че това е последното ми обаждане.

Багър изруга под носа си, после се овладя и отчетливо рече:

— Ако ми предадеш Анабел, обещавам, че никога повече няма да те преследвам.

— И твоите хора никога няма да ме докоснат с пръст?

— Да.

— Искам да го кажеш, Джери.

— Защо?

— Защото ще бъда в безопасност само когато чуя тези думи от собствената ти уста.

— Добре, обещавам, че нито аз, нито моите хора ще те докоснат с пръст. Давам ти думата си.

Последните думи излязоха от устата на Багър с огромни усилия, а юмрукът му неволно се стовари върху масата.

— Благодаря ти.

— Още не си ми обяснил как ще ми я предадеш.

— Тя ще ти дойде на крака, Джери. Аз ще имам грижата.

Пади прекъсна линията и се обърна към Анабел. Лицето му бавно разцъфна в усмивка.

— Хилядарка на вечер за гледка към Белия дом — подхвърли той. — В този град едва ли има много такива хотели.

— Прав си — съгласи се Анабел.

— Можеш ли да намериш списък на вашингтонските хотели с гледка към Белия дом, където едно нощувка струва хиляда долара? — попита Анабел.

Бяха се срещнали в същото кафене, в което проведоха предишния си разговор.