Ерик Лустбадер - Операция „Бялата звезда“ (Книга 2)

— Нужно ли е това?

— Човек е длъжен да вземе всички предпазни мерки — отвърна Хитасура. — Особено когато стари приятели се превръщат във врагове.

— Какво те кара да мислиш, че съм твой враг?

Брадичката на оябуна леко помръдна по посока на залата.

— Водиш ми убиеца на Хитасура — процеди той. — Сближаваш се с едно чудовище, което искаше да те убие в собственото ми легло. Какво друго да мисля?

— Не зная — поклати глава Тори. — Моята съвест е чиста.

Хитасура презрително подсвирна през зъби.

Тори наблюдаваше как Кои се мести от екран на екран и все повече се доближаваше до стълбата, която водеше към остъклената кабина.

— Като говорим за чудовища, ми се иска да те попитам що за чудовище е човек, който създава кокаин убиец, превръщащ всеки потребител в развалина за броени месеци?

Хитасура замръзна на място, ледена кама прониза сърцето на Тори. Всичко е ясно. Естильо беше казал истината. Зад производството на супер кокаина действително стоеше Хитасура.

— Ако тръгне по стълбата нагоре, ще заповядам да я застрелят! — дрезгаво предупреди Хитасура. — Това ти го обещавам!

— После ти ще застреляш мен и край на проблемите ти — добави Тори, сетне поклати глава: — Не, ще трябва да се погрижиш и за Ръс… Как ще постъпиш с него, Хитасура? Ще го убиеш ли? Това не би ти донесло полза, тъй като тук ще се появят други агенти на „Алеята“ и ще ти потърсят сметка… Не, по този начин не можеш да спечелиш…

— Така ли виждаш ситуацията? — позволи си нещо като усмивка Хитасура. — Е, още по-добре… Значи няма от какво да се страхувам… — после неочаквано се разсмя; тръсна глава и подхвърли: — Извинявай, не исках да ти се подигравам… Но си толкова далеч от истината, че неволно ми се прииска да прибавя капчица удоволствие към една безспорно трудна дискусия…

— Какво ти е толкова смешно? — попита тя.

— Предполагам, че не си забравила Том Ройс, нали? — небрежно попита той. — Да, виждам това в изражението на лицето ти… Без съмнение помниш и Ток Мурашито. Нали лично се появи в кабинета му, решила да играеш ролята на ангел отмъстител? И защо? Защото Мурашито беше убил един глупак!

— Откъде знаеш за тази среща? — изненадано го погледна Тори.

— И сама можеш да се сетиш, след като не е от теб — отвърна Хитасура. — Трудно ли ти е? Добре, продължавам… Мурашито наистина уби Ройс, но с напълно основателни причини — онзи тип изнасилил дъщеря му. Странното тук не е Ройс, който без съмнение е бил способен на подобен акт… — Странното е, че Мурашито е прекалено умен, за да допусне дъщеря си до такъв човек…

Следователно Мурашито е убил Ройс по заповед. Ще попиташ от кого… И аз ще ти отговоря — от Бърнард Годуин. Ройс имал неблагоразумието да започне свое разследване на дейността на Годуин в Япония. Колкото по-дълбоко се заравял, толкова по-малко харесвал разкритията си. По тази причина приел предложението да дойде в Япония за разговор с теб. Годуин го пуснал, тъй като все още не бил сигурен, че именно Ройс се рови в тайните му. Но скоро получил необходимите доказателства и съдбата на Ройс била решена. Сега вече може би ще разбереш колко несъстоятелни са заплахите ти. Никой от „Алеята“ няма да тръгне да отмъщава за твоята смърт, нито пък за смъртта на мистър Слейд. Разследване положително ще има, но Годуин ще се погрижи да го извърши сам. Такива са обстоятелствата, за които спомена преди малко, драга… — Хитасура отново се разсмя, а Тори неволно потръпна.

— Нима си шокирана? — подигравателно я изгледа японецът. — Може би говоря прекалено бързо и трябва да намаля темпото…

Тя не го чу, мислите й бяха насочени към Бърнард Годуин. Как беше манипулирал всички, Господи! Включително и самата нея… Беше я използвал най-безскрупулно за своите цели, а тя, глупачката, през цялото това време го боготвореше като роден баща! В главата й отново прозвуча гласът на Ръсел: „Бърнард каза да те ликвидирам в момента, в който се отклониш от предварителните указания…“

— Продължавай — тръсна глава тя, върнала се в настоящето с усилие на волята. — От всичко това трябва да заключа, че работиш за „Алеята“ от години… Нали така?

— Не за „Алеята“, а лично за Бърнард Годуин — отвърна Хитасура и отново си позволи лека усмивка. Сякаш беше на диета, но не можеше да издържи пред съблазънта на вкусни сладкиши. — Отдавна съм открил, че е много по-изгодно да работя с отделни индивиди, отколкото с цели организации.

Мисля, че това можеш да го разбереш, Тори-сан — главата му леко се поклати. — Аз обаче така и не разбрах защо се съгласи пак да работиш за тях… Защо, Тори-сан?