Марина Юденич - Дан за ангели

После се появил самонадеяният херцог, който оскърбил дофина. И той не му простил. Изчакал времето си, качил се на престола и се разправил жестоко с него. Последвали кръв, огън, пепел и руини.

Животът се възстановил чак след едно столетие. И уж се появил нов собственик, който имал възможности, покровители и планове. Но отново го сполетяло нещастие. Сякаш от руините изпърхала страховита птица и покрила околността с плътната непрогледна сянка на разперените си криле.

От стълбището, по което днес горяха свещи, паднала и загинала новата господарка.

А господарят избягал. Кралското благоволение било изменчиво. Той изпаднал в немилост. Всъщност може да се каже, че нещастникът дори извадил късмет. Защото брат му бил убит. А той просто заминал в изгнание. Потънал в забрава. И умрял в мизерия.

Мрачен финал.

А може би това беше прокоба. Малкият изящен замък за шумни ловни трапези Manoir е бил построен върху кости. Ако можеше да се вярва на проспекта, върху руините на жилището на убитата императрица. Върху гробницата, в която лежеше тя и двете й деца. Починалата й дъщеря и бебето, което още не бе успяло да се роди.

Ами инцидентът с полилея, който се стоварил върху главата на пруския принц?

И накрая стълбището, чиято история предизвикваше толкова въпроси. Като се започне от това защо строителите от епохата на Ренесанса изведнъж са решили да нарушат традициите? И изсекли стъпалата в стената. По стар обичай. Направили ги опасни — тесни и без перила.

Като че ли замъкът бе окован с верига от беди и нещастия. И от загадъчни необясними събития. Тя се точеше през вековете. Като огнена опашка на комета, осветила стремително тези места.

Но може би цялата тази история изглеждаше толкова зловеща само на мен. През призмата на литературните упражнения на Антон, на болните фантазии на нещастното момиче и на собствените ми изострени стари тревоги.

А в действителност нямаше нищо такова.

Между другото, замъкът беше на близо шест века. Да не говорим за околностите му. Които бяха обитаеми от хиляди години.

И, естествено, за толкова много време можеше да се случи какво ли не.

А освен това…

Както е известно, император Нерон изобщо не е бил ангелче. В никакъв случай.

Император Карл е усмирявал непокорните си васали с огън и меч.

Във всички времена понякога са залавяли крадци на хазната. И понякога са ги наказвали. Вероятно от това са страдали близките им.

Хората често падаха от стълбищата.

Полилеите пък падаха от таваните.

А строителите винаги и непрекъснато нарушаваха правилата.

Всичко това беше точно така. Но в същото време не беше така.

Тоест аз не мислех, че е така. Колкото и да се насилвах да мисля другояче. Колкото и да се убеждавах. Просто не се получаваше.

А се получаваше точно обратното.

Всъщност така или иначе, изводът беше един — трябваше да отида там. Да видя всичко със собствените си очи, да се убедя в някои неща, а други да отхвърля като мистични глупости.

И най-сетне да се успокоя.

Майя чакаше обаждането ми.

Чакаше въпросите ми, които неизбежно щяха да възникнат. Разбира се, проспектът беше подробен, но така или иначе човек не можеше да предвиди всичко.

Пътешествениците бяха любознателни и досадни хора.

И аз не бях изключение.

Но преди това исках да си поговорим за нещо друго.

Вероятно тя не очакваше такъв обрат.

И въпреки това.

— Значи Антон е останал доволен от пътуването?

— Да… А ти откъде… Всъщност това няма значение.

— Откъде зная ли?

— Какво като знаеш? Няма значение откъде знаеш. Това не е тайна. Той остана доволен. Да. Обади ми се веднага, след като се върна, направи го още на летището. И ми благодари.

— И…

— Какво „и“?

— Това ли беше всичко?

— Аха, разбрах. Не, не беше всичко. Поръча да му организирам следващото пътуване.

— Последното ли?

— Като че ли не знаеш?

Боже мой!

Кротаната показа зъбките си.

Няма значение, свикнали сме с тези неща, доста са ни хапали и гризали.

— Зная. Но исках да чуя твоето мнение.

— За какво?

— Не ти ли се стори странно?

— Странно ли? Като че ли той не беше странен? Или пък нямаше странности? Както предпочиташ.

— Никак не предпочитам. А сега вече ми е все едно. Значи ти се изненада, така ли?

— Както първия път. Когато ми каза за онзи замък. Но не му зададох въпроси. Между другото, сега екстремните спортове са на мода. Всъщност не. Май че го попитах защо изведнъж е решил да предприеме това пътуване и то почти веднага? Понеже той искаше да го организирам колкото се може по-бързо. Още в същия момент.