Греъм Браун - Черното слънце

— И каква роля играят камъните?

— Тяхното предназначение е да го предотвратят, да отблъснат вълната, така че ластикът изобщо да не се скъса. Нещо се е объркало при взривяването на руския камък, но мисля, че камъните имат авариен режим, и ако ги изнесем някъде, така че да не блокираме сигнала им, те може да се открият един друг и да насочат вълната към космоса, да я отклонят като гръмоотвод. Но трябва да извадим на повърхността всички камъни, и онези в Мексико, и този тук.

Президентът мълчеше. Всички мълчаха. Накрая млъкна и Мор.

Не знаеше дали е успял да убеди главнокомандващия, но опитът напълно го беше изтощил.

— Освободете помещението — нареди Хендърсън. — Ще разговарям с директора на НИИ насаме.

Седящият до Мор Натаниал Ахига взе бутилката си с грейпфрут и тъжно се усмихна.

— Страхотно представление — каза той, сякаш утешаваше доблестен, но победен воин.

Физикът се оттегли в лабораторната част на караваната и затвори вратата, а другите учени събраха бележките си и излязоха в тунела. Стекър ги последва със самодоволна усмивка.

Приклещен от кръжащите над него безпилотни самолети, Хоукър се прикриваше зад скалите.

След малко в небето се появиха три тежки хеликоптера. Два кацнаха в равния участък между хълмовете и от тях се изсипа малка армия.

Пилотът преброи двайсет души, които се разгърнаха от водещата машина, докато, вторият вертолет разтовари нещо като мулета, движещи се със зловеща прецизност. През бинокъла си Хоукър видя, че „мулетата“ всъщност са някакви механични ходещи машини, напомнящи на магарета с картечници вместо глави.

— Не може да бъде — измърмори той.

Мъжете изостанаха и оставиха странните ходещи машини да ги изпреварят. Шест на брой, те се придвижваха на хидравлични крака и картечниците им се въртяха насам-натам. Хоукър никога не беше виждал такива машини, но със сигурност нямаше желание да ги разгледа отблизо.

Провря дулото на автомата между скалите, прицели се в първата машина и откри огън. Куршумите улучиха механичния звяр и той се олюля, ала някак си успя да възстанови равновесие и продължи да се изкачва по склона. Хоукър стреля по друг и след като постигна същия резултат, превключи на автоматична стрелба.

Едната машина се стовари на земята с повредени предни крака — задните напразно продължаваха да я тласкат напред. Другите се обърнаха към пилота и откриха огън.

Скалите пред него избухнаха от масираната стрелба. Той се хвърли на земята, изпълзя пет метра и се опита да надникне от другата страна. Машините като не ли само това чакаха. В момента, в който подаде глава, по камъните се посипа град от куршуми. С каквито и сензори да регистрираха присъствието му, топлинни, за движение, софтуер за разпознаване на форма, каквито и да бяха, сега машините неотклонно се насочваха към него.

Под продължаващия обстрел Хоукър се притисна зад най-голямата скала, заслушан в странния звук от приближаващите се механични чудовища.

Даниел седеше на мястото на стрелеца оператор в грамадния руски щурмови вертолет Ми-24Д, въоръжен с трийсетмилиметрова картечница и ракети въздух-земя. Невероятно мощният турбодвигател му позволяваше да лети с четиристотин и шейсет километра в час. Скоростта, силните вибрации и интуитивното усещане за могъщество, което се излъчваше от фюзелажа, й действаха опияняващо и Лейдлоу за пръв път в кариерата си имаше чувството, че отива на бой, яхнала жребец с неотразима мощ.

Докато Иван пилотираше, тя се запозна с въоръжението на хеликоптера. И с приближаването на целта им изпитваше все по-силно нетърпение да сее опустошения.

Как успя да го вкараш в страната, по дяволите? — попита Даниел по интеркома.

Официално вертолетът е част от реквизита на филмова продукция — поясни Саравич. — Прилична легенда, как смяташ?

— Никак не е зле — съгласи се тя. — Стига да не стреля с халосни.

Руснакът се засмя — искрен смях, чиято топлота се долавяше дори по интеркома.

— Не съм дошъл толкова отдалече, за да стрелям с халосни.

С тези думи той прелетя над третия хребет и пред тях се появиха хеликоптерите, които досега се регистрираха само на радара.

Един от трите скайкрейна беше останал във въздуха и Иван се насочи към него и съобщи:

— Три секунди до влизане в обхват.

Жълтата светлина на дисплея се смени със зелена и Даниел натисна спусъка. Силен грохот разтърси кабината, докато въртящата се картечница изригваше стотици куршуми.