Глен Купър - Десетата зала

— Противна ръка? — чу се глас от задните редици. — Да не би да казваш, че нашият почитан свети Бернар има противна ръка?

Бартомио се опита да сграбчи робата на Нивар и да му попречи да излезе напред, но бе късно.

— Кой каза това? — изкрещя капитанът.

— Аз.

Нивар решително излезе напред. Бартомио потисна желанието да се спотаи и последва брат си.

Капитанът видя двама стари монаси пред себе си. Посочи с пръст Нивар.

— Ти ли?

— Заповядвам ти да си върнеш назад отвратителните думи за свети Бернар — с непоколебим глас изрече Нивар.

— Кой си ти, че да ми заповядваш, старче?

— Аз съм Нивар от Фонтен, рицар тамплиер, защитник на Йерусалим.

— Рицар тамплиер! — възкликна капитанът. — Приличаш на глухия ми дядо!

Кралските войници избухнаха в смях.

Нивар се наежи. Бартомио видя как гневът превръща лицето му в камък. Беше безпомощен да предотврати случилото се след това, както не можеше и да попречи на твърдоглавия Нивар да направи каквото беше замислил през дългия си и шарен живот. Бартомио винаги бе доволен да остане между манастирските стени, но Нивар бе неукротим авантюрист, често се случваше да напълни сандъка си със запаси от чая на просветлението и да изчезва за дълги периоди от време.

Нивар бавно тръгна напред и спря достатъчно близо, за да долови вонята от развалените зъби на капитана. Войникът предпазливо му се ухили, без да е сигурен какъв ще е следващият му ход.

Нивар го зашлеви изненадващо силно с опакото на дланта си. Капитанът усети вкуса на собствената си кръв по устните си.

Появи се оголен меч.

Абатът и Бартомио се втурнаха да дръпнат Нивар назад, но бе твърде късно.

Чу се противният мляскащ звук на пронизана плът.

Капитанът изглеждаше изненадан от собствените си действия. Нямаше намерение да убива стар монах, но кървавият меч беше в ръката му, а окаяният волнодумец бе рухнал на колене, притиснал корема си, взираше се в небето и мълвеше последните си думи:

— Бернар. Братко.

В яростта си капитанът заповяда да претърсят из основи целия манастир. Конфискуваха сребърни бокали и свещници. Откъртиха дъски от пода, за да търсят под тях скрито тамплиерско съкровище. Монасите бяха обсипани с груби обиди и ги подритваха като кучета.

В лечебницата брат Мишел трепереше като уплашен заек, докато войниците преобръщаха легла и ровеха по лавиците. Беше работил безброй десетилетия като помощник на Жан и след като древният монах срещна преждевременната си смърт под мулето, най-сетне бе издигнат до поста манастирски лечител. Сто и петдесет години са дълъг срок да чакаш подобряване на положението си, мусеше се той по време на повишението.

Мишел се опита да предразположи войниците, като им показа къде се намира едно хубаво разпятие с инкрустирани скъпоценни камъни и сребърен бокал, принадлежал на бившия му учител, и когато натрапниците си тръгнаха, Мишел се тръшна задъхан на едно от леглата.

След като войниците останаха без сили от търсене, капитанът обяви, че ще докладва на кралския съвет. Абатът на Руак трябвало да дойде с тях и никакви протести от страна на монасите нямало да променят решението му. Щяло да има разследване, можели да бъдат сигурни в това. Ако онзи Нивар наистина е бил тамплиер на младини, щели да платят далеч по-голяма цена от тази, която войниците бяха събрали днес.

На Бартомио не му позволиха да докосне мъртвия си брат, докато войниците не си заминаха. Едва тогава той седна до него, положи главата му в скута си и погали сивите му кичури.

— Сбогом, братко, приятелю мой — прошепна през сълзи. — Бяхме братя двеста и двайсет години. Колцина могат да кажат подобно нещо? Боя се, че скоро ще дойда при теб. Моля се да се видим в рая.

През следващите седмици случайните посетители на манастира разказваха едни и същи истории. Из цяла Франция тамплиерите били подлагани на мъчения и горени на клади. Вилнеела същинска оргия на насилие. Тамплиерските сгради и земи били конфискувани. Никой заподозрян във връзка с ордена не можел да се надява на снизхождение.

Бартомио никога не се бе молил по-страстно през всичките си двеста и двайсет години живот. За външния свят той приличаше на човек в шестото, може би седмото си десетилетие. И в същото време си личеше, че във вените му има още много живот. Но той знаеше, че това ще бъде последната му година. Папата бе открил подразделение на Инквизицията в Бордо и разказите за човешки факли се ширеха из провинцията. Дойде вест, че и техният абат бил прекършен и изгорен.