Глен Купър - Десетата зала

Бернар прие с готовност идеята и написа трактата си „De Laudibus Novae Militiae“ 12 12 Възхвала на новото войнство (лат.). — Б.пр. , в който пламенно защити пред Рим идеята за свети воини. На църковния събор в Троа, провеждан в неговата територия Шампан, той се домогваше с все сили до одобрението на новото начинание и папа Инокентий III официално прие основаването на Ордена на бедните рицари на Христа и Соломоновия храм.

Така се родиха тамплиерите.

Някои от първите рицари, присъединили се към Юг дьо Пейен, бяха кръвни роднини на Бернар. Сред тях бе вуйчо му Андре дьо Монбар, както и братята му Жерар и Ги. Редица благородници от Шампан положиха клетвата. И от момента на зачеването си тамплиерите почитаха Бернар и тяхната привързаност си остана неизменна — чак до съдбовната 1307 г.

Под влиятелния патронаж на Бернар тамплиерите получиха дарове от благородниците, които да помогнат на светата им мисия — пари, земи, синове. Рицарите можеха да прекосяват свободно границите. Не плащаха данъци. Бяха независими от всякакви власти и се подчиняваха единствено на папата.

Макар да не успяха да постигнат значителна победа по времето на Бернар и претърпяха позорно поражение при Дамаск по време на Втория кръстоносен поход, през следващите години преживяха разцвет. През 1177 г. петстотин тамплиери помогнаха за разгрома на двайсет-хилядната армия на Саладин в битката при Мюнгисар. Един от тези рицари бе Нивар от Фонтен, монах от Руак и човек, на когото другарите му можеха да разчитат, че ще заколи както трябва коза или камила.

Репутацията на тамплиерите бе защитена и през следващото столетие богатствата им продължаваха да се трупат. Чрез коварната смес от дарения и търговски операции влиянието им се увеличи неимоверно. Владееха огромни площи земя в Близкия изток и Европа, внасяха и изнасяха стоки из целия християнски свят, издигаха църкви и замъци, притежаваха свой собствен флот.

И тогава дойде неизбежното — защото всяко нещо, което се издига, рано или късно трябва да падне.

Тамплиерите продължаваха да бъдат независими от владетелите, превърнаха се в държава в държавата и от тях започнаха да се страхуват и да ги презират. Когато животното е ранено, хищниците не закъсняват да му се нахвърлят. През годините тамплиерите получиха доста рани. Понесоха военни неуспехи в Светите земи. Йерусалим беше изгубен. Оттеглиха се в Кипър, последната им твърдина в Близкия изток. Но Кипър също беше изгубен. Престижът им посърна и господарите на земята, които бяха силни противници, се приготвиха да нанесат смъртоносния удар.

Френският крал Филип Хубави таеше от години ненавист към ордена, тъй като на младини бе поискал да постъпи в редиците му, но бе отхвърлен. Освен това беше натрупал огромни дългове към тамплиерите и нямаше намерение да ги плати. Кралят атакува.

Църквата негодуваше срещу тяхното верую, което им позволяваше да се молят направо на Бог без необходимостта от посредници. Папата атакува.

Крал Филип и папа Климент, които действаха съвместно, обвиниха тамплиерите във всички най-отвратителни престъпления. Отричали се от Христа, извършвали ритуални убийства и дори почитали някакъв идол — брадата глава на име Бафомет. Разпращаха се заповеди, свикваха се войници.

Капанът щракна.

През година 1307, месец октомври, хората на краля нанесоха мащабен координиран удар. Беше петък, тринайсети — дата, която завинаги щеше да се свързва със зла поличба.

В Париж арестуваха великия магистър на тамплиерите Жак дьо Моле заедно с още шейсет рицари. Из цяла Франция и Европа бяха задържани хиляди рицари и техни сподвижници. Последва оргия от мъчения и изтръгнати насила признания. Къде е скрито огромното им богатство? Къде е флотът им, който доскоро бе хвърлил котва в Ла Рошел?

В Руак удариха по пладне, точно когато монасите излизаха от църквата след шестия час. Отряд войници, водени от дребен заядлив капитан с отвратителен дъх на име Гаяр дьо Шарне, нахлу през портата и обкръжи всички братя.

— Това е тамплиерски дом! — изрева той. — По заповед на краля и на папа Климент всички рицари на ордена трябва да се предадат, а парите и съкровищата им да бъдат конфискувани.

— Добри господине, това не е тамплиерски дом — заяви абатът, висок мъж с остра брада. — Ние сме скромен цистерциански манастир, както много добре знаете.

— Бернар от Клерво е основал това място! — извика капитанът. — Именно неговата противна ръка създаде тамплиерите. Всеизвестно е, че през годините манастирът е бил пристан за рицарите и техните симпатизанти.