Глен Купър - Десетата зала

Срещнаха се при взетата под наем кола на Алон. Тъкмо започнаха да говорят, когато младият лейтенант изтича при тях и възбудено им съобщи, че са открили тяло край брега на реката.

Този ден Люк нямаше да може да стигне до пещерата.

Първото му задължение бе да се качи в катера да идентифицира трупа. Задачата го остави замаян и потресен. Алон бе целият окървавен и изпотрошен. Някакъв клон беше разпрал корема му долу при слабините. От многобройните удари при падането лицето му бе обезобразено, а ръцете и краката — извити под неестествени ъгли подобно на клоните на старата хвойна високо горе на корниза. Макар да бе сухо и хладно, насекомите вече бяха започнали да вземат своето.

Трябваше да се събират показания. Наложи се Люк да предостави кабинета на Тука и хората му за разговорите. Джеръми беше разпитан последен късно следобед и излезе от преносимата барака блед като останките на Алон. Пиер го чакаше отвън. Прегърна го дружески през рамо с дългата си ръка и го поведе да изпият по едно питие.

Настроението в лагера бе мрачно. След вечеря Люк се почувства задължен да се обърне към екипа си. Тука му беше казал, че аутопсията предстои, но изглеждало много вероятно Алон да се е подхлъзнал, докато се е опитвал да се спусне надолу в тъмното; нямало причина да се подозира умишлено посегателство. Трупът бил намерен точно под стълбата. Травмите по тялото му напълно съответствали на падане от голяма височина. Люк предаде тези наблюдения на смълчалата се група.

След като припомни приноса на професор Алон в тяхната област, той призова за минута мълчание и завърши с молба към всички да приемат, че достъпът до пещерата извън предвидените в протокола часове е строго забранен и че оттук нататък само той ще държи ключовете. Единият ще бъде на ключодържателя му, а резервният щеше да стои заключен в бюрото му.

Люк почти не яде. Юг го замъкна обратно в караваната му, постави го на течна диета с бърбън и пусна джаз от Ню Орлиънс на емпе-3 плейъра си, докато Люк най-сетне заспа, както си беше с дрехите. Тогава Юг изключи устройството и се заслуша в крясъците на някакъв бухал, докато накрая също не се унесе.

Въпреки трагедията, работата в Руак продължи. Налагаше се Алон да бъде заместен, но тази дупка в екипа щеше да бъде запълнена едва през следващия сезон.

Продължиха според плана за първата кампания. Първоначалните проучвания трябваше да се съсредоточат в две зали — входната, или Зала 1 според официалното означение, и Залата с растенията, или Зала 10.

В Зала 10 беше доста тясно и Люк ограничи достъпа само до няколко души едновременно. Основната група се състоеше от Сара, Пиер, специалиста по кремъци от Глазгоу Крейг Морисън и Карлос Ферер, който бе авторитет по микрофауната, останките от дребни бозайници, влечуги и земноводни. Люк имаше чувството, че е направил доста добро попадение, когато събра Сара с испанеца, но коремът му се свиваше всеки път, когато ги виждаше да работят един до друг и телата им почти се допираха. За щастие, Депойе се оказа прав. Популацията прилепи започна да се топи почти моментално. Няколко твърдоглавци останаха да пърхат из вътрешните зали, но екипът изпитваше огромно облекчение, че таванът вече не се движи над тях.

Сара се бе концентрирала върху сондаж метър на метър до югозападната стена на Зала 10, където Люк беше намерил кремъчното оръдие. Горните пластове бяха покрити със съвременно гуано и това усложняваше работата й, тъй като в него имаше много от полена, който търсеше. Целта й за първия сезон бе да достигне до свободно от гуано ниво и да направи предварителна преценка на типовете полени и спори и на честотата на появяването им. При обикновени разкопки работата й на палеоботаник щеше да се сведе до определяне на флората и климата през изучавания период. Рисунките в десетата зала обаче непрекъснато напомняха, че Руак далеч не отговаря на представата за обикновена пещера.

На около десетина сантиметра от съвременния под пръстта от черна стана жълто-кафява и гуаното се изчерпа. Преходната зона бе на нивото, на което бе лежало кремъчното оръдие, преди Люк да го извади.

Групата от Зала 10 стоеше и гледаше как Пиер радостно маха последните остатъци от черна пръст. След серия фотографии решиха да продължат надолу.

Преди това се преоблякоха в нови костюми, ботуши и маски и смениха всичките си шпакли, четки и лопатки, за да не замърсят по-ранните пластове с по-късен полен. На Сара се падна честта да слезе в малкия сондаж и да вземе проба от пръстта за анализ. Едва беше започнала да работи, когато възкликна: „Опа!“ и спря.