Глен Купър - Десетата зала

Нито го напусна до нощта, в която четиримата седнаха заедно в килията на Жан и един по един пиха от тръпчивия червеникав чай.

— Това ли е всичко? — възкликна Люк.

Юг бе спрял да превежда. Затвори прикачения файл и извинително вдигна ръце с дланите нагоре.

— Само толкова е дешифрирано досега.

Люк нетърпеливо тропна с крак и преносимата постройка се разтресе.

— Значи са си направили чай от тези растения. А после?

— Да се надяваме, че нашият белгийски приятел скоро ще има повече материал за нас. Ще му пратя окуражително съобщение. Не бих искал да се разсее от някаква сбирка на тема „Стар Трек“ или нещо подобно и да изгуби интерес.

— Имало е скелет. Юг, и артефакти! А сега нито в десетата зала, нито където и да било другаде открихме находки по повърхността. Ама че загуба!

Юг сви рамене.

— Какво пък, може да са направили точно това, което са казали, че ще направят. Осигурили са на един предхристиянски пещерен човек християнско погребение!

— Все едно да намериш египетска гробница, опразнена от грабители. Скелет от онзи период би представлявал огромна ценност.

— Все пак са ти оставили рисунките, не забравяй.

Люк тръгна към вратата.

— Пиши на приятеля си и го накарай да побърза с останалата част. Отивам да поговоря със Сара за растенията.

— Ако бях на твое място, щях не само да говоря.

— За Бога, Юг, няма ли да пораснеш най-сетне?

Караваната на Сара бе тъмна, но Люк въпреки това почука на вратата.

— Кой е? — приглушено попита някой.

— Люк. Имам важни новини.

След няколко секунди испанецът Ферер отвори вратата, гол до кръста.

— Ей сега идва, Люк — бодро рече той. — Искаш ли питие?

Сара запали фенер и се появи на прага, изчервена от смущение като хваната в крачка тийнейджърка. Беше закопчала блузата си накриво и когато го забеляза, не й остана друго, освен да завърти отчаяно очи.

Ферер й лепна бърза целувка по бузата и си тръгна, отбелязвайки без капка горчивина, че работата винаги стои на първо място.

Люк попита дали няма да се чувства по-добре, ако поговорят отвън, но тя го покани и запали фенера в „дневната“. Съскането на пламъка наруши тишината.

— Изглежда готин тип — отбеляза най-сетне той.

— Карлос ли? Много готин.

— Познаваше ли го преди Руак?

Тя се намръщи.

— Люк, защо имам чувството, че съм разпитвана от баща ми? Малко е неловко, не мислиш ли?

— Не и за мен. Съжалявам, ако за теб е неловко. Нямах намерение да те поставям в такова положение.

— Не се съмнявам. — Тя отпи глътка вода от бутилка.

— За какво искаше да говорим?

— За растенията. Мисля, че са били използвани за конкретна цел.

Сара се наведе напред, като неволно показа лъщящата цепка на бюста си.

— Слушам — рече тя и докато слушаше историята от ръкописа на Бартомио, натрапчиво навиваше кичури от косата си толкова стегнато, че пръстите й побеляваха. Това бе нервен навик, който Люк бе забравил. По време на последната им нощ заедно го правеше непрекъснато.

Люк не беше сигурен кое е причинило стреса й — неговото присъствие или историята на Бартомио. Така или иначе, когато приключи с разказа, и двамата заговориха възбудено за работата, която им предстоеше. По някое време той й каза да не се вълнува толкова и да се наспи добре.

От озадачената й физиономия остана с впечатление, че думите му са прозвучали по-скоро като упрек, отколкото като съвет.

Вторият ден от разкопките бързо се обърка и оплете като рибарска мрежа.

Зви Алон не се появи на закуска. Намериха колата му паркирана над скалите. Вратата на пещерата беше заключена и недокосната. Джеръми с тревога отиде при Люк и му съобщи как Алон му е поискал ключа снощи, а Люк гневно отрече да е давал на израелския археолог разрешение да посещава пещерата.

Екипът панически започна да търси в подножието на скалите, но не откри нищо. Накрая Люк взе командирско решение и нареди сутрешната смяна да започне работа вътре в пещерата, а самият той се свърза с властите.

Предвид важността на разкопките в Руак на обаждането му отговори лично лейтенант от местната жандармерия, някой си Бийете. Когато се увери, че въпросът е сериозен, той се обърна към началника си полковник Тука от жандармерийското управление на департамента Дордон в Перигор и мобилизира полицейски катер от Лез Ейзи да тръгне по течението на Везер.

Късно сутринта се свързаха с Люк по радиостанцията в пещерата и го уведомиха, че Тука е пристигнал. Полковникът се оказа доста недодялан човек, леко пълен, плешив, с едри черти на лицето и провиснали, сбръчкани висулки на ушите. Мустаците му бяха подстригани твърде късо за широката площ между носа и горната му устна и там оставаше ивица гола кожа, а подобно на много хора с оскъдна коса, компенсираше недостига й с козя брадичка. В същото време обаче имаше неуместно гладък и елегантен глас с доста префинен парижки акцент. Люк щеше да има повече доверие в него, ако бяха разговаряли по телефона.