— Отговорът е „да“ — каза й Люк. — Помощта ви в лагера е добре дошла. Работата в пещерата е само за тесни специалисти, но тук има много за вършене. Елате, когато пожелаете. Пиер, който ви доведе, ще ви изпрати.
Този път прощалната й усмивка към Юг беше несъмнено силно заредена. Люк дори долови нещо като бръмчене, каквото понякога можеш да чуеш, ако се намираш в близост до далекопровод.
— Ако знаех, че ще бъде тук, щях да дойда още вчера — подхвърли Юг. Огледа тясната каравана. — Нима прочутият Люк Симар, съоткривателят на пещерата Руак, е отседнал тук? Не е точно Версай. Къде ще спя?
Люк посочи свободното походно легло в отсрещния край, върху което бяха натрупани дрехи за пране.
— Там. А сега пийни малко бренди и да не си посмял да се оплакваш.
Зви Алон притисна Джеръми в кухнята, когато специализантът отиде да си направи чай.
— Люк ми позволи да посетя пещерата сам за известно време — изтърси плешивият мъж. — Дай ми ключа.
Джеръми изпитваше истинско страхопочитание от Алон и репутацията му. Кокалестите му колене направо се разтрепериха.
— Разбира се, професоре. Искате ли да дойда с вас и да ви помогна? В тъмното няма да ви е лесно.
Алон протегна длан.
— Ще се оправя. Когато бях на твоите години, командвах танк в Синай.
Люк понечи да запознае приятеля си с работата през първия ден, но още щом отвори уста усети, че Юг е неспокоен. Затова спря разказа си.
— Какво има?
— Как така не ме питаш за ръкописа?
— Има ли някакъв напредък?
— Предполагам, че не знаеш какво е шифър на Цезар, нали?
Люк поклати нетърпеливо глава.
— Е, това е смешно лесен код, използван от Юлий Цезар за тайните му съобщения. На практика се изисква неприятелят ти да бъде неграмотен, толкова е лесен за разбиване — просто изместване, да кажем с три букви наляво или надясно. Повечето от враговете на Цезар не са можели да четат и нормален латински, така че шифърът му е вършил работа. С времето обаче разбивачите и съставителите на кодове са започнали да се съревновават с далеч по-сложни методи.
Люк вече се беше изчервил от раздразнение.
— Добре, добре. Е, според моя човек от Брюксел, един от светилата по Войнич, нашият ръкопис е кодиран с нещо, наречено шифър на Виженер, което само по себе си е доста забележително, тъй като се смята, че е бил изобретен едва през шестнайсети век. Изглежда нашият Бартомио или някой негов колега е изпреварил с няколко века времето си. Няма да те занимавам с подробностите, но става въпрос за далеч по-сложен вариант на шифъра на Цезар с допълнително изискване за ключови думи за разчитане.
— Ако не започнеш да говориш по същество, ще те убия с голи ръце! — викна му Люк.
— Тази сутрин, тъкмо преди да замина от Париж, моят белгийски гуру ми каза, че е на път да разчете няколко страници. Мисли, че ръкописът е разделен най-малко на три части, всяка със своя ключова дума. Бъркал е числа, или каквото там бъркат компютърджиите, и ми каза, че ще ми прати имейл, когато получи нещо конкретно. Тук мога ли да си проверя пощата?
Люк го награби за якето.
— В кабинета. Да вървим.
Докато минаваха покрай лагерния огън, Люк посочи една жена и каза:
— Между другото, онази там е Сара.
Моментално съжали, че не си е мълчал, защото Юг спринтира към нея и се представи като един от най-старите приятели на Люк, без да се споменава, че е съоткривател на пещерата.
— Чувала съм за вас — грейна тя. — Не мога да повярвам, че не сме се срещали на времето, когато, нали се сещате, ние с Люк…
— И аз съм чувал за вас! — възкликна Юг. — Толкова възхитителна, така интелигентна. Люк, ела тук!
Люк приближи, като клатеше глава, предчувствайки какво предстои.
— Само не ми създавай неприятности, Юг.
— Неприятности? Аз? Ако е само това, добре, Сара, ще говоря направо. Тази вечер се запознах с една дама и бих искал да я поканя на среща, но предполагам, че за нея ще е по-лесно, ако не сме сами. Какво ще кажеш двамата с Люк да дойдете? Аз съм тук само за няколко дни.
— Господи, Юг — изстена Люк.
— За мен ще бъде удоволствие — отвърна Сара, при което Люк се втрещи, а Юг се усмихна многозначително.
— Значи се уговорихме. Остава само да поканя въпросната дама и сме готови. Люк ще ти каже какво мисля за провинцията. Това ще направи нещата по-апетитни.
Люк включи осветлението в кабинета. Подът на яката малка постройка вибрираше от ръмжащия генератор. Влезе в интернет и остави Юг да провери пощата си.
Спретнатият му приятел се изпъчи и с гордост заяви, че има двайсет нови съобщения, няколко от приятелки. Едва след това забеляза важното писмо.
Читать дальше