Скот Прат - Един невинен клиент

— Би ли го помнила?

— Може би като сън, но със сигурност да.

— Ще носи ли правна отговорност за постъпката си, ако това се е случило?

— Вероятно не. Мисля, че бих могъл да свидетелствам, че при тези обстоятелства тя не може да носи отговорност за действията си. В този момент е била неспособна да различава правилното от неправилното.

— Проблемът за нас е, че за да си осигурим тази защита, тя трябва да признае, че го е убила.

— Така е.

— Тя казва, че не го е убила.

— Знам.

— И докъде я докарахме?

— Тя не ми е казвала, че го е направила. Що се отнася до мен, не го е извършила. Всичко, което ти казах, е чиста теория.

— Водил ли си си бележки?

— Разбира се.

— Пусни ги в машината за рязане на хартия.

След като бях привлякъл вниманието на Том — нещо, което ставаше трудно, — реших да го питам за Тестър-младши. Описах му с най-малките подробности случилото се между нас, включително измъченото и пълно с омраза изражение на Младши в нощта, когато ходих до къщата му.

— Грешка ли съм направил? — попитах.

— Всъщност — започна той — да отидеш там не е било толкова лоша идея, както може да ти се струва. Показал си му, че действията му може да доведат до сериозни последици. Може би този уплах го е върнал отново в действителността или поне за малко. Виждал ли си го оттогава?

— Не.

— Сигурно си го подплашил.

— Нямаше вид на изплашен. Смяташ ли, че ще се появи отново?

— Не мога да кажа със сигурност.

— Вероятно ли е?

— Зависи.

— От какво?

— От това как ще представиш баща му, когато започне делото. Трябва сериозно да си помислиш.

След срещата си с Даяна и Том бях едновременно загрижен и уплашен. Реших, че е време да проведа един сериозен разговор с клиентката си. Исках да обсъдя с нея някои от по-инкриминиращите доказателства, но по-важното беше, че исках да проверя как ще се държи Ейнджъл при кръстосан разпит. Ако аз успеех да я хвана в лъжа, можеше да го направи и районният прокурор.

Тя вече не носеше белезници и окови на краката — очевидно вече не я смятаха за опасна. След като бях научил истинското й име, я попитах как иска да се обръщам към нея. Отговори, че иска да бъде наричана Ейнджъл. Мери Ан вече я нямало.

— Как се справяш? — попитах.

— Добре. Надзирателите се отнасят добре с мен.

Всеки път, когато я посещавах, се смайвах от нещо различно: гладкостта на кожата й, очертанията на лицето, пълните устни. Тя беше изключително красиво момиче, факт, който щеше да направи онова, което възнамерявах, още по-трудно.

— Има няколко неща, за които трябва да те питам. Някои неща, които ме притесняват. Искам да ми кажеш истината.

На лицето й се появи учудено изражение, но въпреки това тя кимна.

— Първо, искам да знам за връзката ти с Джули Хейс.

— Какво по-точно?

— Имаш ли някаква представа защо ще казва на полицията, че през нощта, когато е убит преподобният Тестър, ти и Ърлин сте си тръгнали от клуба веднага след него?

Бръкнах в куфарчето си, извадих копие от показанията на Джули и го оставих пред Ейнджъл.

— Това е копие от показанията, които е дала пред БРТ. Прочети ги.

Ейнджъл се вторачи за кратко в листовете, после отново вдигна очи към мен.

— Защо е казала това?

— Добър въпрос. Защо според теб?

— Не знам.

— Веднага след Тестър ли си тръгнахте с Ърлин?

— Не.

— Сигурна ли си?

— Да.

— Е, Джули казва, че сте го направили, и след като е подписала показанията си, сигурен съм, че ще свидетелства на процеса. Сърди ли ти се за нещо?

— Не мисля.

— Да я е яд на Ърлин по някаква причина?

— Не знам.

— Ревнуваше ли отношенията ви с Ърлин?

— И дума не ми е казвала по този повод.

— Виждала ли си някога Джули и Ърлин да спорят или да се карат за нещо?

— Не.

— Онази нощ Ърлин ли те закара вкъщи?

— Да.

— Каква кола караше?

Тя се поколеба.

— Какво?

— Каква кола караше Ърлин тази вечер?

— Нищо не разбирам от коли.

— Имаш ли представа как изглежда шевролет „Корвет“?

— Не.

— Стига, Ейнджъл, това е спортен автомобил. Лъскав и бърз. Трябва да е бил червен.

— Наистина не разбирам нищичко от коли.

— На следващия ден Ърлин същата кола ли караше?

Тя отново се поколеба и ме помоли да повторя въпроса.

— Нали Ърлин те откара вкъщи през нощта, когато беше убит преподобният Тестър?

— Да.

— Закара те до вкъщи с нейната кола. Нали така?

— Да.

— На следващия ден същата кола ли караше, или друга?