Дейвид Балдачи - Дяволският квадрат

— Бъди сигурен, че знае — отвърна Стоун. — Но за съжаление нямаме друг избор.

Част от стената се срути и за малко не смаза Кейлъб. Фин и Нокс успяха да го дръпнат в последната секунда, но дребничкият мъж простена и се хвана за рамото, улучено от голям къс бетон.

Фин разтвори ризата му и насочи светлината на фенерчето си.

— Счупена ключица — констатира той. — Нищо ти няма. Ключиците се чупят, за да предпазят други, по-важни части от тялото.

— Е, сега вече ми олекна! — простена Кейлъб.

Добрал се пръв до кухненските помещения, Стоун спря и безпомощно се огледа. И тук Фрийдман го беше изпреварила. Задният вход беше затрупан от огромна купчина тухли и бетон, взривени от поредния експлозив. Той беше наясно, че дори да я прокопаят, оттатък ще ги чака още една, може би далеч по-голяма купчина отломки. Фрийдман не пропускаше нищо.

Написала си е домашното, и то добре , каза си Стоун.

Зачуди се преди колко време е била тук, за да подготви всичко. И дали бе някъде наоколо, за да взривява лично поставените заряди. Може би ги наблюдаваше, което щеше да й позволи да натисне копчето в най-подходящия момент. Нямаше време да търси отговор, тъй като приятелите му бяха около него и го гледаха с очакване.

— А сега какво? — задъхано попита Чапман. Лицето й беше покрито с дебел слой прах и мръсотия като лицата на всички останали.

Стоун погледна нагоре в момента, в който отекна по-редната детонация. Тя беше сравнително далеч, но планината се разтърси. Цялата цилиндрична конструкция беше готова да рухне.

После осветлението угасна и ги потопи в непрогледен мрак.

Стоун, Фин и Нокс веднага си сложиха приборите за нощно виждане. Стоун хвана ръката на Анабел, Нокс стори същото с Кейлъб, а пръстите на Фин се вкопчиха в китката на Чапман.

— Вървете след мен — заповяда Стоун.

Имаше още един изход от това кошмарно място и той беше известен само на него. Последната им надежда.

Даваше си ясна сметка, че няма никаква представа къде ще избухне поредната бомба, заложена от Фрийдман. Тя нямаше основания да им позволи да се измъкнат живи и да разкажат какво в действителност се е случило тук. От този момент нататък всяка стъпка можеше да се окаже…

Анабел нададе пронизителен писък.

Бомбата избухна на петнайсетина метра от Джо Нокс, който изчезна под голяма купчина руини. Без да губят нито секунда, останалите се заеха да го изравят. Отпуснал се на колене, Стоун работеше трескаво в мрака, без да обръща внимание на окървавените си пръсти. Потта пареше в очите му, но той не спираше. Няколко минути по-късно ръцете му най-сетне напипаха нещо меко. След още две приятелят му най-сетне беше изровен изцяло.

Нокс беше в несвяст, но дишаше.

Стоун понечи да го вдигне, но Фин го спря.

— Остави на мен — каза той и ловко преметна на рамо деветдесеткилограмовия Нокс.

— Единственият изход е нагоре, Хари — обясни Стоун.

— Ти само показвай пътя — каза Фин.

Стоун извади от раницата на Нокс въжето, с което бяха изтеглили Кейлъб от тинята. Всеки от групата го увиваше по веднъж около себе си, а после го подаваше на следващия.

— Да вървим — каза Стоун.

Молеше се на бога Фрийдман да не е открила третия изход от Планината на смъртта, който самият той беше намерил преди много години. Насочи се към главния коридор, следван от хората си. Не след дълго спря пред на пръв поглед монолитна метална стена и плъзна длан по повърхността й. Стената беше студена и гладка, солидна и напълно непробиваема. По краищата й личаха дебели стоманени нитове. Сградата се разтърси от по-редната експлозия. От разбития таван се посипаха прах и отломки.

Стоун напипа една точка на металната преграда и внимателно я натисна. Стената бавно се отмести и пред очите им се разкриха стръмни каменни стъпала, водещи нагоре. Промъкнаха се през процепа и поеха по тях.

Стоун се запита колко време ще трябва на властите, за да проумеят какво се случва. Защото някой от местните без съмнение щеше да съобщи за поредицата експлозии в Планината на смъртта. Най-вероятно на шерифската служба или на окръжната полиция. От там щяха да изпратят някого да провери — може би дежурния по района, който нямаше да има представа пред какво се е изправил. Щяха да зазвънят телефони и в даден момент, след значително забавяне, ЦРУ да получи съобщение за инцидента.

Но какво щяха да открият, като пристигнат?

Онова, което Фрийдман искаше да бъде открито. Убити руски бандити, най-вероятно свързани с тяхната наркомафия. Лаборатория за наноботи, където преди много време са били обучавани професионалните убийци на Управлението. Всичко това щеше да се стовари върху националните и международните новинарски агенции със силата на термоядрен удар.