Майкъл Уайт - Равноденствие

— Господи! — възкликна Лора. — Направо не вярвам на очите си.

Ако човек се абстрахираше от стила, променеше местата и пропуснеше архаизмите, описанията, които четяха, можеха съвсем спокойно да са писани миналата седмица. Във всеки от случаите жертвите бяха умрели от прободни рани или прерязване на гърлото. В случая с двойката мъжът бил убит и оставен, а тялото на жената било обезобразено с хирургическа точност. При първото убийство, на Моли Уедърспун, липсвали бъбреците. При второто Синтия Пейдж била с изваден мозък, а при третото, на Лусинда Геблинг, бил отстранен черният дроб.

Имаше и подробности, изобщо неогласявани на пресата по онова време. При всяко от убийствата била намирана монета. Първата медна, втората сребърна, а третата — калаена. По гърба на Лора полазиха ледени тръпки.

Заключителният доклад на водещия разследването полицай гласеше:

След като проведохме мащабно и щателно разследване на поредицата убийства, извършени в този град между 15 юни и 9 юли 1851 година, стигнахме до заключението, че те са извършени от господин Патрик Фицджералд от Дъблин, работник, на 31 години. Това официално заключение се основава на показанията на трима свидетели, потвърдени и от писмените признания на господин Фицджералд, дадени на 16 юли.

Въпреки това искам да приложа личното си мнение по отношение на гореспоменатите събития. Аз лично смятам (изрично подчертавам, че това е само мое мнение), че господин Фицджералд не е отговорен за разследваните убийства. До арестуването на господин Фицджералд пресата вече беше успяла да създаде определени настроения сред обществото, като използваше чувствителността и податливостта на внушение на неговите членове. За целта тя намери изкупителна жертва в лицето на един жалък младеж на име Натаниъл Милинър, който беше обвинен за всички убийства. Аз обаче смятам, че това е една напълно погрешна представа за случая. Убеден съм, че въпросният младеж никога не би могъл да извърши тези ужасяващи деяния. При всеки от случаите от жертвите липсваха определени вътрешни органи, отстранени с експертна точност, и имаше несъмнени, макар и непонятни, окултни елементи. Натаниъл Милинър е слабоумен младеж, който едва успява да държи нож и вилица, когато се храни. Моите дълбоки съмнения са съвсем на друго място и вярвам, че убийствата са били извършени от опитен и изключително способен човек, вероятно лекар или дори хирург.

След третото убийство, когато споменатият младеж Натаниъл Милинър беше задържан на местопрестъплението във Форест Хил, там присъстваше и друго лице, което биде помолено да придружи мен и хората ми до полицейския участък за допълнителен разпит. Това лице е изтъкнат член на академичната общност в този град, затова всички разследвания и разпити се проведоха при най-строга секретност и повишено внимание. Лицето отговаряше изчерпателно на нашите въпроси и прояви желание за съдействие, но аз си позволих да направя подробни бележки от разпита веднага след като лицето беше освободено от нашата опека. Сред тези бележки са следните неоспорими факти:

1) Петна, много приличащи на кръв, се намираха по сакото и ризата му.

2) Когато беше видян близо до мястото на убийството, въпросният джентълмен изглеждаше в неспокойно и превъзбудено състояние и определено беше объркан от нашето присъствие там.

3) По-късно, при разпита в участъка, той каза, че минавал през Форест Хил на връщане от лов в земите на лорд Уилърби (близък негов приятел), чието имение действително се намира в съседство с Форест Хил.

4) При направената проверка лорд Уилърби потвърди казаното от господина.

За мен беше несъмнено, че въпросният господин се държи подозрително. Но след като се съгласи да се върне на другия ден за още един разпит, той биде освободен. Лицето не се появи пак, нито е било призовавано отново. Вместо това, на 10 юли, деня след третото убийство, аз бях повикан на лична среща с висшестоящ полицай, който ме информира, че от този момент нататък се прекратяват всякакви разследвания в делата на гореспоменатия джентълмен. Биде ми съобщено също, че лицето Натаниъл Милинър тоже трябва да бъде оставено на мира. Пет дни по-късно хората ми арестуваха господин Фицджералд и го доведоха в участъка за разпит.

Тук свършва приложението с изложеното от мен лично мнение.

— Божичко! — възкликна Лора.

— Да — съгласи се Филип.

— Значи Патрик Фицджералд е бил просто изкупителна жертва. И полицията го е знаела?