Майкъл Уайт - Равноденствие

— Къде си? — попита го развълнувано.

— Тъкмо влизам в Оксфорд. Защо?

— Трябва да те видя незабавно.

— Добре. Първо обаче ще оставя няколко диска в участъка, и без това съм закъснял, а после мислех да се прибирам, но ако искаш, може да се видим за по кафе?

— Чудесно. Къде?

— Какво ще кажеш за „Изабелас“ на Шип Стрийт до Корнмаркет?

— Добре. За колко време ще си там?

— Дай ми половин час. Не, по-добре четиридесет и пет минути.

Лора си погледна часовника. Наближаваше девет без четвърт.

— Добре. Ще се видим в девет и половина.

„Изабелас“ беше малко и доста неугледно кафене малко встрани от оживлението на пешеходната Корн маркет Стрийт в центъра на Оксфорд. Имаше само десетина масички и явна нужда поне от боядисване, но Филип харесваше собственичката, Изабела Фрасканте, вдовица на средна възраст, италианка, винаги усмихната и приветлива. Освен това правеше, поне според Филип, най-доброто еспресо в района.

Лора пристигна десет минути по-рано, седна и видя как Филип паркира. Освен тях нямаше други клиенти и когато Филип влезе, собственичката се усмихна широко.

— Обичайното, ако обичаш, Изабела — каза той и се тръшна на стола.

— Как мина? — попита Лора.

— Кое?

— Получи ли работата?

— Може би. Надявам се. Казаха, че ще ме уведомят с имейл следобед. Какво ново при теб?

— Ходих да се видя с Джеймс Лайтман, но за жалост той не ми свърши много работа. Смятам, че трябва да изровим повече информация за убийствата през 1851 година. Но не съм сигурна къде може да има такава информация. В някакви местни вестници от тогава, как мислиш?

— Вероятно — отвърна Филип.

Изабела донесе кафето и Филип с наслада отпи.

— Хм, превъзходно… Трябва да я накарам някой ден да ми разкрие тайната — прошепна, когато собственичката се отдалечи.

— Тайната е, че е италианка, Филип — каза Лора. — Едва ли сух британец като теб, без никакви кулинарни умения, може да се сравнява с нея.

Филип отвърна със смях. После отново отпи от кафето и млясна.

— Е — настоя Лора. — Какво ще кажеш за вестниците?

— Не съм сигурен дали през 1851 година в Оксфорд е излизал вестник.

— Трябва да е излизал. Това градче е изградено върху хартия.

— Да, но книги, Лора, книги. На вестниците сигурно са гледали с лошо око.

— Университетът може би. Но тук са живели и други хора, също както сега — възрази тя.

— Добре де — отвърна Филип. — Можем да проверим това в библиотеката. В сектора за местна история. Ако някой е отразил убийствата по онова време, информацията ще е там, вероятно на микро-фиш.

— Страхотно. Да тръгваме тогава — каза Лора и стана, без да обръща внимание на протестите му. — За бога, прелей си го това кафе в пластмасова чаша. Едва ли е чак толкова специално. И вземи си избърши устата!

Оказа се, че през 1851 година в Оксфорд е имало три вестника. „Джаксънс Оксфорд Джърнъл“ беше най-популярният и най-старият, издаван от 1753 година. Другите два, „Оксфорд Юнивърсити Хералд“ и „Оксфорд Кроникъл“, бяха сравнително по-нови.

— Май не беше съвсем прав. Имало е не един, а три вестника — отбеляза Лора.

— Приемам критиката.

— Как да стигнем до архивите?

— Да проверим първо в каталога — отвърна Филип и отиде с курсора на мишката в основното меню. — Всичко в каталога е по десетилетия. После трябва да търсим по имената на вестниците.

След още няколко кликвания с мишката отвориха файла за 1850 — 1860 година. После на екрана се появи и каталогът на вестниците.

— А сега ще търсим с ключови думи — каза Филип. — Не разполагаш с имена, нали?

Лора поклати глава.

— Е, така ще е по-трудно. Да пробваме първо с „убийство“ и да видим какво ще излезе.

Появиха се 1819 записа. Лора изпъшка.

— Не бъди толкова нетърпелива — каза Филип. — Ще конкретизираме търсенето.

— Напиши „сериен убиец“.

— Този израз тогава не е съществувал.

Лора се помъчи да си спомни какво беше чела преди два дни.

— В сайта, за който ти споменах, се говореше за три жени, убити и обезобразени през лятото на 1851 година.

— Добре, да пробваме с „млада жена“.

Филип натисна „enter“ и на екрана се появи нова информация.

— Триста четиридесет и два записа, съдържащи думите „убийство“ и „млада жена“. По-добре е, но не съвсем.

— Добре, стесни го още с „обезобразена“. Това със сигурност ще намали бройката.

Филип написа думата и списъкът отново се смени. Този път имаше седемнадесет записа, в които фигурираха думите „убийство“, „млада жена“ и „обезобразена“.