Барбара Виктор - Игра на смърт

Десет минути по-късно Реми, облечен с традиционен халат, излезе от сградата и се отправи към джамията. Беше почти шест и половина сутринта. След петнадесет минути други мъже от квартала, също облечени в традиционни мюсюлмански дрехи, пристигнаха, за да помагат при ритуала. Никой не бе осведомен за самоличността на покойника. Точно в осем без петнадесет се появи един от помощниците на имама и изброи първите четиридесет души. Реми беше в първите редици на групата. Под връхния си халат, от дясната му страна беше закачен на ремък автоматичен пистолет 38-ми калибър.

Пъхнат в панталоните му имаше друг, по-малък пистолет 25-ти калибър. Реми предпочиташе точно този вид пистолети, тъй като входната рана беше с големината на дупка, пробита от цигара. Улученият човек почти не потрепваше, реагирайки на куршума.

Четиридесетте мъже бяха отведени в малко преддверие в двора, за да изчакат, докато тялото бъде очистено и донесено за погребението.

Али, придружен само от Халил, остави групата на оплаквачите в двора и последва имама и двамата му помощника до джамията, където тленните останки на Андреас бяха преместени в отделна стая, използвана само за подготовка на покойници. По пътя забеляза четиридесетте мъже мюсюлмани, които се бяха отзовали доброволно, за да предложат молитвите си на сина му. Трогнат от тези непознати, които щяха да гарантират приемането на Андреас на трапезата на Аллах, той си отбеляза наум да ги възнагради след това.

Али влезе в стаята, където тялото лежеше върху проста маса, покрито с бяло платно. Той не направи никакво движение да вдигне чаршафа, а вместо това се поклони, преди да погледне към съседната маса. Тя беше до болка позната с материалите, необходими за ритуала: вода, сапун, лотосови листа и камфор, използвани само при последното обмиване, което щеше да е или третото, или петото, или седмото, но винаги нечетен брой. Няколко чифта ръкавици и парчета платно също бяха поставени върху масата, заедно с чифт ножици, три непоръбени бели чаршафа и три тънки памучни ленти, които щяха да се използват за връзване на покрова.

Преди очистването да можеше да започне, Али последва имама в малката стаичка за преобличане, където свали дрехите си и надяна традиционната арабска мантия, а на главата си сложи чалма. Когато повторно влезе в стаята, където лежеше синът му, забеляза, че горната част на тялото му беше леко приповдигната, за да гарантира изтичането на водата надолу, вместо да се връща пак върху тялото. Имамът му даде знак да се приближи и Али изпълни заповедта. Приближи се до сина си, наведе се и го целуна нежно по челото. Чу думите на имама, бисмиллах , в името на аллаха, и затаи дъх, когато чаршафът беше отдръпнат. Гениталиите на сина му — „аурата“, от пъпа до колената, бяха деликатно прикрити с парче плат. Халил се приближи до него, ако Али се препънеше. Той обаче остана твърдо на краката си.

По същото време, когато тялото на Андреас се очистваше и повиваше за погребението, френският отряд за специални операции (ОСО) се разположи по покривите и на други стратегически места около джамията. Беше им наредено да се прикрият до получаване на сигнал от капитана им, който работеше в тандем с американския екип от агенти на ЦРУ.

От самото начало Стария винаги бе действал от втори план. Той изчакваше в колата, паркирана от другата страна на бариерата, която затваряше улицата към джамията, заедно с Антон и получаваше редовно съобщения от хората, които действаха на предната линия в операцията. При бариерата към улицата бяха поставени двама жандармеристи, трети беше заел позиция в малка караулна будка. Постоянната охрана беше освободена и заменена със служители от ОСО, които получиха разпореждания, които съвсем не бяха обичайни.

След дълги и сложни разговори Стария беше стигнал до едно според него удовлетворително споразумение с френските, американските и швейцарските власти.

Първоначално французите щяха да обвинят Тоглин и сестра му в два самоубийствени бомбени атентата на френска територия — единия в Тулуза, на конференцията на християни и евреи, и другия в ресторант „Фуке“. Белгийските власти бяха получили съдебно разпореждане за екстрадиране на двамата за участието им в самоубийствения атентат в синагогата в Брюксел. Що се отнасяше до швейцарците, те бяха последните по ред за предявяване на обвинения към Тоглин и Бригите за различни финансови измами и нередовни банкови действия. За Али Карим се направи изключение. Както се бяха споразумели, американците щяха да го задържат и транспортират със самолет в Съединените щати за процеса, на който щяха да му бъдат предявени серия различни обвинения в тероризъм.