Барбара Виктор - Игра на смърт

Макар че правителството на Стария нямаше официален интерес към арестите, между Тел Авив и Вашингтон вече бе постигнато споразумение за една хубава компенсация за проследяването на Али Карим. Дотогава, окончателното участие на Стария в операцията се заключаваше в това, да не се допусне виновниците да избегнат залавянето си.

Единственото разногласие той бе имал с Реми, малко преди да влезе в жилищната сграда и да излезе от там като един от четиридесетте оплаквачи мюсюлмани. Разговорът се бе провел в колата.

— Когато всички заемат местата си в двора — бе обяснил Стария, — операцията започва.

— Всички няма да са заели местата си — възрази Реми, — докато Али Карим не се върне с тялото, след като то бъде подготвено за погребение.

— Тогава ще започнем в този момент.

— Гробът е в пределите на джамията, оттатък двора — тихо обясни Реми.

Стария веднага го разбра.

— Какво имаш предвид?

— Да ги оставим да положат тялото в гроба, преди ние да се включим.

Стария нетърпеливо попита с рязък глас:

— Каква е разликата?

— Точно така — отговори Реми, — каква е разликата?

На основа на информацията, получена от съветник, който беше специалист по мюсюлмански погребения, Реми вече беше изчислил, че полагането на тялото в земята, покриването му с пръстта, прочитането на определени молитви ще отнеме не повече от десет минути. Стария неохотно се съгласи. Промениха разпорежданията. Командирът на ОСО щеше да заеме позиция на покрива, откъдето да наблюдава двора и щеше да изчака един от агентите в двора да подаде сигнал. Това щеше да стане, след като тялото бъдеше върнато в двора, повито в традиционния бял покров, и положено в земята.

Али влезе в стаята за подготовка и спря. Тялото на сина му лежеше върху простата маса, повито в бяло платно.

Според обичая той уви парче плат около ръката си и само с вода започна да обмива тялото от всякакви нечистотии. След няколко минути имамът пристъпи и взе парчето от Али, хвърли го в близкото кошче и му подаде друго. Али пак го уви около ръката си и този път обви покритата зона на аурата, преди пак да подаде плата на имама. След това имамът посочи сапуна за третото обмиване. Според обичая Али започна от главата на Андреас, преди да очисти долната дясна част на тялото, като се придвижи нагоре и оттам продължи към долната лява и накрая към горната лява част. След като повтори действията си, Али взе камфора, смесен с вода, за петото и последно обмиване. Когато свърши, се дръпна назад, за да остави двамата помощника на имама да покрият тялото с бял чаршаф, подготвяйки го за окончателното полагане в покрова.

Ритуалът бе позволил на Али да сдържи чувствата си. Той се беше опитал да осмисли болката. Имаше шестнадесет сина, в това число и Андреас, и седем дъщери. Шест от синовете му работеха при него в различните му фирми. Всички те бяха получили образованието си в английски или американски университети и всички бяха лоялни и заслужаваха доверието му. От тези шестима сина, обаче, само Андреас беше нещо изключително. В очите на Али бликнаха сълзи и той наведе глава и се отпусна на един стол. Той бе обичал момчето безрезервно, радвал му се бе, както се радваше на стар приятел и можеше да разговаря с него с непълни изречения, защото знаеше, че той разбира какво му казва и какво не. А сега него вече го нямаше. Цепенето на платно прекъсна мислите му. Един от помощниците на имама беше отрязал и след това скъсал четири ленти от плата за завързване на кафана — трите големи бели чаршафа, с които щяха да покрият тялото за погребението. Вторият помощник вече беше разстлал кафана върху друга маса, а имамът мокреше с благоуханна вода тези части на Андреас, които му трябваха по време на молитвата — челото, носа, ръцете, коленете и ходилата. Али бавно се изправи и пристъпи към тялото на сина си. Той го хвана под мишниците и помогна на останалите да го повдигнат и прехвърлят върху другата маса, така че да легне по гръб върху кафана. Той пак се наведе и докосна с устни челото на своя син. Али се смяташе за силен мъж, за необикновен човек, на когото бяха чужди всички човешки слабости. За него не беше допустимо да плаче и поне не сега, не и докато ритуалът не свършеше и той не останеше сам със скръбта си. Халил се доближи до него и го докосна по рамото. Али му кимна, за да го увери, че е добре.

Очистването и повиването бяха приключили. Али с Халил до него последва религиозните служители, които носеха сина му на ръце, като излязоха в двора на джамията. Четиридесетте последователи на имама бяха застанали в двора, готови да се включат в салатул джаназах, последната молитва за мъртвите. Али тихо произнасяше на себе си думите на арабски.