Лий Чайлд - 61 часа

— Вероятно не. Но ние при всички случаи трябва да проверим съобщенията му. Нуждаем от стопроцентова сигурност.

— Ти ги провери. Ти командваш участъка, а аз съм обикновен гражданин.

— Не знам как — въздъхна Холанд. — Така и не се научих. Хич ме няма с техниката. Аз съм от старата школа и всички го знаят. Андрю беше бъдещето.

Ричър се настани пред компютъра. Оказа се, че няма нужда от парола. Нито пък от ПИН код. Всичко беше настроено за бърз достъп без никакви усложнения. На гласовата поща имаше само едно съобщение. От Ким Питърсън, изпратено отдавна, малко след шест вечерта. По това време съпругът й и Ричър се бяха върнали в къщата на Джанет Солтър веднага след като бяха изгледали записите на наблюдателните камери в затвора.

В гласа й се долавяше някаква особена смесица от паника и храброст, недоволство и примирение.

— Кога ще се прибереш у дома? — попита тя.

Ричър се прехвърли на електронната поща. Имаше свалени два имейла. Първият беше от централата на АБН във Вашингтон. От там потвърждаваха мнението му, че в обекта западно от Болтън, Южна Дакота, няма подземна лаборатория за производство на метамфетамини. Това било доказано от скъпоструващи сателитни снимки. Благодаряха на Питърсън за проявения интерес и го съветваха да се свърже отново с тях, в случай че се сдобие с нова информация.

Вторият имейл съдържаше рутинни сведения от магистралните патрули в целия щат. Много обекти за издирване, на които трябваше да се обърне внимание. Например три коли и четири пикапа, откраднати на различни места в щата, един задигнат снегорин от депото за поддръжка на магистралите източно от Мичъл, плюс камион за обезледяване и цистерна с помпа, отмъкнати от двама служители на гражданското летище източно от Рапид Сити, открадната пушка „Итака“ в град Пиер, четирима заподозрени в неуспешен опит за кражба с взлом в Сиукс Фолс, изчезнали с шевролет „Събърбан“, модел 1979 г. И накрая — личният принос на Питърсън под формата на сведения за заподозрян в убийство болтънски барман, избягал с Форд пикап, модел 2005 г.

— Нищо — поклати глава Ричър.

Холанд седна на един от столовете.

— Добре — каза той. — А сега да вървим.

— Имам три въпроса — добави Ричър. — Защо адвокатът е спрял толкова доверчиво на пътя? Защо Питърсън е отишъл на онзи паркинг? И защо са го убили точно тази нощ?

— Отговори?

— Защото адвокатът се е чувствал в безопасност. Питърсън — също. И защото ти обяви по радиостанцията за разкритото депо с дрога.

— Стрелецът е един от нас — кимна Холанд. — Ченге.

Дванайсет без пет.

Оставаха четири часа.

Холанд и Ричър се заеха да обсъждат детайлите. Като хора, които търсят слабостите в дадена версия, не намират такива и убеждението в правотата им нараства. Корупцията в силите на реда обясняваше защо наблюдението на новодошлите в града не беше дало резултат. Корумпирано ченге в патрулна кола, което примигва с фаровете или вдига ръка през сваленото странично стъкло, обясняваше защо един опитен и предпазлив адвокат спира на някакъв път сред пустошта. Корумпираното ченге бе чуло по радиостанцията триумфалното съобщение на Холанд, което обясняваше смъртта на Питърсън съвсем скоро след това. Той бе преценил, че трябва да се действа веднага, още преди разсъмване. „Утре рано сутринта Питърсън ще се свърже с централата на Агенцията за борба с наркотиците във Вашингтон да ги запознае с детайлите“, беше казал Холанд. Пълно безумие. Корумпираното ченге бе спряло на празния паркинг и тревожно бе размахало ръце. Това обясняваше защо Питърсън бе спрял редом с него. Нищо неподозиращ, абсолютно неподготвен.

А включените сирени на затвора и задействането на кризисния план, които бяха ангажирали корумпираното ченге, обясняваха защо Джанет Солтър беше останала жива през всичките пет часа на обявената тревога.

— Грешката е моя — прошепна Холанд. — Моето съобщение по радиостанцията уби Андрю.

— И аз бих постъпил като теб — рече Ричър. — Всъщност съм го правил.

— Исках да му помогна.

— Непредвидени обстоятелства. Не се самообвинявай.

— Как да не се самообвинявам?

— Въпросът е защо е отишъл там. Не беше дежурен. Не е минавал случайно оттам, защото не му е на пътя.

— Той винаги беше дежурен. Такава му беше психиката. А пътят му за дома минава съвсем наблизо. С много малко отклонение. Не повече от две минути. Андрю си беше такъв — винаги готов да направи последен опит, да провери още едно място.