Лий Чайлд - Издирваният

Но този път предимство имаха думите, изречени през нощта. Те държаха съзнанието му будно.

Най-вече пет от тях, казани от Алън Кинг: Плюс каквото го иска Карън. Поръчката за кафето. Две със сметана и захар, плюс каквото го иска Карън. Тези пет думи разрушаваха представата му за екип. Членовете на един екип познават вкусовете си. Стояли са стотици пъти заедно по опашки — в зоните за почивка, по летищата, в „Старбъкс“, из разни безименни кафенета. Заедно са поръчвали вечерите си по ресторантите и закусвалните, всеки от тях е ходил да купува кафе и безалкохолни за останалите.

Кинг обаче не знаеше какво кафе предпочита Карън.

Следователно Карън не беше член на неговия екип. Или беше нов член, присъединил се неотдавна. Това обясняваше мълчанието ѝ. Може би се чувстваше несигурна за своето място. Може би просто не харесваше новите си колеги. А може би те не я харесваха. Алън Кинг се беше изказал вместо нея с нетърпеливо пренебрежение, сякаш тя изобщо не беше там. Карън не шофира, беше заявил той. А след като тя не изрази предпочитания за кафето, беше добавил: Значи за Карън нищо.

Те не бяха трио. Кинг и Маккуин бяха дуо, което трудно понасяше натрапницата.

Соренсън се върна при Гудман, който чакаше на алеята пред празната къща.

— Боже господи! — промърмори той, като чу за детето на Делфуенсо. Погледна към съседната къща и каза: — Значи сега дъщеря ѝ е там?

— Освен ако не е сомнамбул — рече Соренсън. — И сутринта ще потърси майка си.

— Не трябва да ѝ казваме. Не и преди да сме сигурни, че е изчезнала.

— Няма да ѝ казваме нищо, поне засега. Но се налага да разпитаме съседката. Все още е възможно нещата да се окажат съвсем невинни. Например да се е случило нещо неочаквано и Карън да ѝ се е обадила.

— Мислиш ли?

— Не, разбира се. Но сме длъжни да проверим.

Прекосиха моравата заедно. Соренсън се постара да потропа така, че да бъде чута от заспал възрастен човек, но не и от заспали деца. Трудна работа. Първият ѝ опит не събуди никого. А вторият — вероятно всички. Или най-малкото една уморена жена на около трийсет години, която отвори вратата.

Карън Делфуенсо не се беше обаждала.

Следващите думи, появили се в празното съзнание на Ричър, принадлежаха на уморения сержант от щатската полиция: Не и вас.

Кого търсите, сержант? , беше попитал Ричър. На което човекът беше отговорил: Не и вас. Без уточнения от сорта на Не и вас, момчета или Не и вас, хора.

Просто Не и вас.

От което следваше, че издирват сам човек.

И това съвпадаше с наблюденията на Ричър при първата блокада. Там той имаше далеч по-добра видимост и веднага забеляза, че подлагат самотните шофьори на по-стриктна проверка.

Но това не и вас означаваше още нещо.

Най-вероятно ченгетата разполагаха с бегло описание на човека, когото издирваха. И това описание не съвпадаше с неговия външен вид. Но защо? По милион причини. Преди всичко, защото, стриктно погледнато, Ричър беше висок, бял, позастарял и едър. И тъй нататък. Значи издирваният беше нисък, чернокож, млад и слаб. И тъй нататък.

Но сержантът беше направил малка пауза, преди да отговори. Придружена от лека усмивка. Думите не и вас бяха изречени натъртено и някак кисело. А може би дори унило. Сякаш разликата между Ричър и описанието на издирвания беше голяма, дори драстична. Но разликата във височината не можеше да бъде драстична, освен ако не търсеха дребосък или истинско джудже. В такъв случай обаче и един бегъл поглед щеше да е достатъчен. Човек не можеше да бъде и много различно бял. Разликата между белите и чернокожите се правеше мигом. Никой не измерваше степента на белотата и чернотата. Отдавна вече не. И накрая, Ричър все още не беше толкова стар. Разбира се, ако полицията не издирваше хлапе. Не беше и прекалено едър, освен ако не търсеха дребосък.

Не и вас. Тези думи бяха изречени веднага след умишлената грешка на Ричър, касаеща чина на униформения. Човекът я възприе като комплимент, отправен от един обикновен човек към друг обикновен човек. Или може би от ветеран към ветеран. От нещо като колега.

Не и вас. Натъртено, леко кисело и може би унило. Но добронамерено. Жест от ветеран към ветеран, непринуден, непосредствен. Направен все още под влиянието на първоначалната забележка за счупения нос. Продължение на приятелския диалог между евентуални колеги.

От което следваше, че носът на издирвания не е счупен.