Сам Крайстър - Тайната на Торинската плащаница

125

ЛОС АНДЖЕЛИС

Заведението за бързо хранене „Пържолите на Джо“ е боядисано в панаирджийско червено и натрапчиво зелено и прилича на бедняшка версия на „Франки и Бени“ 5. Вътре е препълнено, защото Джо предлага меню от три ястия за 10 долара на човек и ги гарнира с чаша вино, толкова резливо, че може да обели боята от яхтата на Ник Каракандес.

Мици и Джени Харисън сядат на червена пластмасова пейка близо до кухнята. На Харисън ѝ идва апетитът и си поръчва хрупкав картофен чипс за ордьовър, а за основно – двестаграмова пържола, тънконарязани пържени картофи и купчина грах, твърд като сачми.

– Десерт? – пита позастарялата сервитьорка, носеща табелка с името „Сузи!“, но прозвучава повече като предизвикателство, отколкото като въпрос. – Ореховият пай, шоколадовото брауни и сладоледът са включени в цената на менюто. Мици изважда пачка банкноти от един долар и започва да търси някоя петачка или десетачка.

– Без десерт, благодаря.

Сузи не е свикнала с хора, които не искат десерт:

– Сигурни ли сте? Мога да ви опаковам пая за вкъщи.

Мици понечва отново да откаже, но Джени се намесва:

– Добре, ще вземем пай.

– Супер – казва Сузи с усмивка, достатъчно широка, за да ѝ спечели званието „Служител на месеца“, и се отдалечава.

Мици приключва с броенето на банкнотите.

– Видях снимките ти с Ким на хладилника – отбелязва тя. – Изглежда, сте били близки приятелки.

– Бяхме съученички. Тя ми беше като сестра. Ким често идваше у нас.

Мици си спомня колко тясна беше гарсониерата.

– Спяхте ли с мъже за пари?

Джени се изкушава да излъже, но решава да каже истината:

– Понякога.

– Да сте ядосвали някого наскоро?

– Клиент ли имате предвид?

– Да.

Джени се замисля за момент.

– Не си спомням. Повечето си тръгват доволни.

– Двете били ли сте с много мъже през последните, да речем, два-три месеца?

На лицето на Харисън се изписва тревога.

– Това ще си остане между нас, няма да намесваме нравствената полиция или друга служба – успокоява я Мици. – Интересувам се само с кого се е виждала Ким.

– Има няколко редовни. – Джени се подвоумява, но няма сили да пресява информацията както прави обикновено. – Има един тип, който се грижи за нас. Понякога, такова... очаква и двете да го обслужваме.

Мици я поглежда майчински:

– Животът е гаден. И понякога мъжете са тези, които го правят такъв. Много ги бива да прецакват нещата.

– На мен ли го казвате?

– Сега ще отидем в участъка. Трябват ми имена и номера: на сутеньора, на клиентите, гаджета, бивши гаджета, става ли?

Джени е твърде замаяна, за да направи друго, освен да кимне послушно.

Мици прекъсва за малко разпита, когато сервитьорката Сузи се приближава с изкуствената си усмивка и пакетирания десерт.

– Заповядайте. Сложих едно парче пай и едно брауни. Надявам се да ви хареса.

– На някого със сигурност. – Мици се изправя и ѝ подава бяла чинийка с парите за храната и пет долара бакшиш. – Благодаря.

– За мен беше удоволствие.

Харисън става. Стомахът ѝ изкъркорва от шока, че след толкова време за първи път получава храна.

– Хей, онова ченге, което беше с нас, така ли ще остави апартамента ми? С разбита врата?

– Не се притеснявай. Ще изпратим някого да я поправи и ще ти дадем ключа в участъка. – Мици задържа вратата на ресторанта, за да мине по-младата жена. – Разбивали ли са вратата ти преди?

– Да. Два-три пъти. На повечето съседи се е случвало. Сигурно е някоя кучка от другите квартирантки.

Отиват до колата. Мици отключва с дистанционното и застава от шофьорската страна.

– Откраднаха ли ти нещо? – пита, като поглежда строго другата жена над покрива. – Откраднаха ли ти нещо наистина ?

– Може би телефона. Не знам. Снощи доста се натрясках, може да съм го забравила или да съм го изпуснала някъде.

Мици сяда зад волана и изчаква Харисън да се качи и да си сложи колана.

– Телефонът на договор ли е, или предплатен?

– На договор. Взех го на промоция – така излиза по-евтино от еднодневките. Трябваше да го сменям. Мислех да си взема някой от ония аденоиди.

Мици се смее, докато пали колата:

– Андроид . Искаш да кажеш телефон с андроид . – Посочва носа си. – Аденоидните жлези се намират в задната част на носа, близо до гърлото.

– Мамка му! – засмива се Харисън. – От няколко месеца му викам „аденоид“.

5Frankie & Benny’s – Английска верига за бързо хранене, в която се сервират специалитети от италианската и американска кухня – б. р.