Придружителят на Тийл прави крачка към Том.
– Дай си ръцете!
Без да изпуска оръжието от поглед, Том изпълнява заповедта.
Мъжът с черна качулка увива около китките му пластмасови белезници и понечва да пъхне края в халката за стягане.
Това моментно разсейване е достатъчно за Том. Той дръпва ръцете си настрани, сграбчва сектанта и го запраща като олимпийски чук към Тийл.
Проехтява оглушителен гърмеж.
Кръв опръсква лицето на Том. Прозорецът зад него се пръсва на парченца.
Куршумът на Тийл е пронизал съмишленика ѝ право в гърдите.
Том се хвърля на земята и изритва с левия си крак коляното на Тийл.
Тя пада като прекършена тръстика.
Пистолетът се удря в пода. Том го грабва. Поглежда запречения с решетки прозорец. Има някакъв шанс, много малък шанс, да ги избие с тежестта на тялото си.
Без да се колебае нито за миг, Том се затичва. Блъсва се в средата на прозореца с оглушителен трясък. Старата дървена рамка се огъва. Централната желязна пречка го удря в рамото и силна болка пронизва главата му отстрани.
Засилването и тежестта на тялото му са изкъртили горния край на пречката от рамката, но долният е закрепен здраво.
Том е заклещен.
В безизходица.
Наполовина вътре, наполовина отвън.
Поглежда назад. В стаята нахълтват още двама души с черни качулки и пистолети.
Том вдига глока на Тийл и дръпва спусъка.
Стреля напосоки. Куршумите рикошират от стените, но не улучват никого. Все пак му печелят достатъчно време, за да се извърти покрай металната пречка и да я натисне с всички сили.
Тя се разклаща, огъва се и най-сетне поддава.
Том пада през прозореца по гръб и се стоварва на земята с удар, който го оставя без въздух.
В лицето му има забити стъкълца. Рамото му е ранено и кърви.
И е изпуснал пистолета.
Тревата наоколо е висока и няма време да търси оръжието.
Трябва да го остави.
77
Засичането на местонахождението на Том по сателитната система отнема цяла вечност. Винаги става така. Само във филмите техниците работят със светлинна скорост. В реалния живот времето се влачи като ранено животно.
Вито остава в оперативната зала, а Валентина, Роко и Нунчо хукват навън. Когато Франческа Тоти най-сетне съобщава позицията на Том, майорът вече мобилизира отрядите и раздава оръжия.
– Ладзарето Векио ? – повтаря той като ругатня. – А аз се занимавах с Изола Марио през цялото време. Проклет да съм!
Валентина още чува гласа му по телефона, когато патрулната моторница разпенва водите на канала и с рев се отделя от кея. Въпреки обаждането на Том тя не спира да мисли за картината на Бейл.
Всеки детайл е като запечатан в съзнанието ѝ.
Това, което я тревожи, е използването на римски цифри за кодирането на думата Venice във всичките три сцени на картината. Двамата с Вито са сигурни, че злодеянието, замислено от Бейл – каквото и да е то – ще се стовари върху три места – включително в самата Венеция. Най-вероятното предположение за втората мишена е Венецуела. Но коя е третата?
Моторницата прави ляв завой и Валентина рязко се залюлява надясно. Стряскането ѝ помага. Като средство против хълцане. Хаотичните ѝ мисли се подреждат и тя се сеща за третата цел: Масъл Бийч, Венис – прочуто място в Калифорния, където се провеждат тренировки и състезания по културизъм. Тя се навежда, за да заглуши шума от вятъра и двигателя, закрива телефона в шепите си и изкрещява:
– Майоре, третата мишена не е тук. В Калифорния е, сигурна съм. Масъл Бийч, Венис. Това означават големите кубове в картината на Бейл – това са културисти, които правят грамадни мускули, а не грамадни сгради.
– Разбрах! – потвърждава Вито Карвальо, като изпитва прилив на адреналин.
Оставя телефона и дава заповед да го свържат с ФБР. С малко късмет ще успеят да евакуират всички от плажовете край Венис. Венецуелските власти също са уведомени и районът около водопада Анхел е опразнен. Във Венеция цялата полиция е мобилизирана да оглежда улиците и каналите за всичко подозрително. Обединени, правозащитните служби по целия свят печелят битката срещу Бейл. Но може би твърде бавно.
Вито поглежда часовника си.
Почти пладне е.
В Калифорния е 3.
До екзекуцията на Бейл остават сто и осемдесет минути.
Само три часа, докато разберат дали тревогата е фалшива, или най-лошите им кошмари са напът да се сбъднат.
78
ЛАДЗАРЕТО ВЕКИО, ВЕНЕЦИЯ
Том едва вижда.
Слънцето е толкова безмилостно ослепително, че той не може да вдигне поглед от земята. Глезенът му се подува бързо и се криви при всеки опит да тича.
Читать дальше