Глен Купър - Книга на душите

Това може да те побърка, помисли си той.

Би трябвало да те побърка.

Когато приключи с машиналния си доклад, подаде на Кениън оригиналите на писмата на Феликс, Калвин и Нострадамус, както и спретнатите преводи на Изабел. По време на полета от Лондон беше разделил писанието на Феликс на две, както го бяха намерили, за да възпроизведе драмата на откритието. Сега изобщо не му пукаше как ще въздейства разказът му.

Затвори очи, докато Кениън четеше на глас преводите. Спенс караше със стиснати зъби, тежките му гърди се вдигаха и спускаха, кислородът в тръбичките съскаше.

Кениън от време на време правеше коментари, ахкаше и охкаше. Макар да бе трудно да се намери по-сдържан и умерен човек от него, писмата на Кантуел бяха наелектризирали мършавото му тяло и очите му горяха.

Писанието на Феликс го завладя напълно. С единединствен замах всичките им хипотези относно произхода на Библиотеката бяха заменени от разказа на съвременник.

— Виждаш ли, че съм бил прав, дебелак такъв! — извика той. — От Божия ум в ръката на писаря. Това е абсолютното доказателство. Най-сетне човек разполага с отговора на вечния си въпрос.

Спенс поклати глава.

— Доказателство за какво? Защо точно Бог? Защо не свръхестествените способности и мистиката около онази история със седмия син? Или пък извънземни? Защо винаги трябва да бъде Бог?

— Стига, Хенри! Всичко е съвсем ясно и очевидно. — И тогава внезапно осъзна, че текстът не е завършен. — Къде е краят му? Има ли още?

Уил повдигна глава, колкото да отговори:

— Да, има и още. Продължавай нататък.

Кениън продължи с писмото на Калвин и го прочете с нарастващо тържество в гласа си.

— Може и да не си убеден, Хенри, но най-великият теолог от онова време е бил!

— Че какво друго му е оставало да си помисли? — изсумтя Спенс. — Наместил е всичко в познатия му контекст. Нищо чудно няма в това.

— Невъзможен си!

— А ти си се запънал като магаре на мост.

— Е, поне в едно можем да се съгласим — каза Кениън. — Това е доказателство откъде Калвин е взел идеята за предопределеността, която е в основата на учението му.

— Виж, тук съм съгласен — кимна Спенс.

Кениън моментално му скочи:

— И ако избера като Калвин да вярвам с пълна убеденост, че Бог знае всичко, което ще се случи, защото е избрал какво ще се случи и следователно го причинява, тогава трябва да се съгласиш и с това!

— Вярвай в каквото си искаш.

Двамата стари приятели продължиха да спорят, без да си правят труда да включат Уил в разговора. Виждаха, че иска да бъде оставен на мира.

Писмото на Нострадамус накара Спенс да се разхили.

— Винаги съм си мислил, че е един дърт мошеник!

— Май си наполовина прав! — възкликна Кениън. — Изглежда по някаква причина пълните способности не се предават по женска линия. Наследил е половината тесте. Затова писанията му са толкова мъгляви.

Движението по магистралата бе натоварено, но караваната все пак приближаваше изхода към Долен Манхатън.

— Добре, Алф — рече Спенс. — Време е за улика номер четири. Това ще бъде piece de resistance , черешката на тортата, нали, Уил?

— Да — печално отвърна Уил. — Върхът на сладоледа, спор няма.

Кениън се зае с последните страници в папката. Прочете превода на Изабел на завършека на писанието на Феликс с тих монотонен глас и когато приключи, настъпи мълчание. Отново започна да вали и чистачките се задвижиха като бавен метроном.

— Finis Dierum — прошепна най-сетне Кениън.

— Точно от това се страхувах — каза Спенс. — Най-лошият сценарий. Мамка му.

— Не можем да сме сигурни — запръска слюнки Кениън.

— Знаем, че ще умра след три дни — озъби се Спенс.

— Да, стари приятелю, знаем го. Но това е съвсем различно. Може да има и друго обяснение за масовото им самоубийство. Може да са се повредили нещо. Умствено заболяване. Инфекция. Кой знае?

— Или пък са си свършили работата. Поне признай, че е възможно!

— Разбира се, че е възможно. Доволен ли си?

— Току-що удовлетвори желанието на един умиращ да се съгласиш с него. Нещо против да продължиш в същия дух още малко?

Уил ги прекъсна с прозаичното:

— Завий тук.

Беше му писнало от тези дъртаци, от Библиотеката и от всичко свързано с нея. Не биваше да допуска да се забърква в шантавия им свят. Искаше да види гърбовете на Спенс и Кениън и да забрави за всичко случило се. 2027 беше утре. Искаше жена си и сина си. Искаше днешния ден.

Упъти Спенс до главната квартира на ФБР на Либърти Плаза и го зачака да отвори вратата на караваната.