Глен Купър - Книга на душите

— Вие сте Гасонет — изтъкна Едгар. — В жилите ви тече кръвта на Вектис.

— Боя се, че е така.

— Моля ви, много ви моля, погледнете в бъдещето ми.

— Сега ли?

— Да, моля ви! Благодарение на изцелителните ви ръце се спасих от чумата. Сега искам да видя какво ме чака.

Нотрдам кимна. Затъмни стаята, като спусна завесите, после напълни купата с вода от каната. Запали свещ, седна пред купата, вдигна си качулката и я дръпна напред, докато не скри лицето му. Наведе глава над купата и започна да движи дървената си клечка над водата. След няколко минути Едгар чу същото тихо, вибриращо тананикане, което бе чул през онази нощ в треската си. Звукът ставаше все по-напрегнат. Макар да не можеше да види очите на доктора, той предполагаше, че са широко отворени и клепачите му треперят. Клечката се въртеше бясно над купата. Гърлените звуци се издигнаха до кресчендо, ставаха все по-силни и чести. Безпокойството на Едгар се засили от стоновете и задавеното дишане на Нотрдам и той започна да съжалява, че го е накарал да се измъчва, когато всичко изведнъж свърши.

Стаята потъна в тишина.

Нотрдам свали качулката си и погледна със страхопочитание пациента си.

— Едгар Кантуел — бавно рече той, — вие ще бъдете важен човек, богат човек, и това ще се случи по-скоро, отколкото си мислите. Баща ви, Едгар, ще бъде сполетян от трагична и ужасна участ, а брат ви ще бъде нейният инструмент. Това е всичко, което виждам.

— Кога? Кога ще се случи това?

— Не мога да кажа. Силите ми стигат само дотук.

— Благодаря ви.

— Не, аз трябва да ви благодаря, мосю. Вие разкрихте моя произход и сега зная, че не бива да се боря с виденията си като с демони, а да ги използвам за добро. Вече зная, че трябва да изпълня онова, което ми е писано.

Едгар постепенно възстановяваше силите и здравето си, а и не след дълго чумата в района на университета затихна. Яви се на изпит и завърши Сорбоната като бакалавър. През последния си ден в Париж прекара сутринта в катедралата „Нотр Дам“, за да се възхити за последно на величието и великолепието й. Когато се върна в пансиона, приятелят му Дъдли започна да го увещава да идат в таверната на колежа за едно последно питие, но Едгар откри писмо пред вратата на стаята си, оставено от собственичката.

Седна на леглото, счупи печата и зачете с ужас.

Скъпи ми синко,

На една майка никога не би трябвало да й се налага да пише подобно писмо, но трябва да ти съобщя, че баща ти и брат ти са мъртви. Трагичните обстоятелства ме съкрушиха и се моля да се върнеш възможно най-скоро, за да поемеш управлението на имението като следващия барон Роксал. Баща ти и Уилям се скараха заради нещо и последва жестоко сбиване, при което баща ти падна в огъня на голямата зала и изгори рамото си. Раната не заздравя и го повали треска, от която той умря. Уилям бе така покрусен, че извади собствения си нож и сложи край на живота си. Съсипана съм от мъка и скръб и те умолявам по-бързо да се върнеш при мен.

Двадесет и три години по-късно, през 1555 г., старият доктор седеше в кабинета си на тавана и пишеше писмо. Беше след полунощ, улиците на Салон дьо Прованс бяха притихнали и можеше да се съсредоточи напълно. Това бе специалното му време, когато жена му и шестте му деца спяха и той можеше да работи на спокойствие — докогато си иска или докато сънят не го принуди да се затътри към тесния нар в стаята.

Отдавна бе възприел латинската версия на името си и се наричаше Нострадамус, тъй като му се струваше по-тежко, а и трябваше да поддържа репутацията си. Неговият „Алманах“ се продаваше успешно в цяла Франция и в съседните страни и богатството му растеше. Вече не практикуваше уменията си на аптекар и доктор, а вместо това бе насочил цялото си внимание към по-доходоносния живот на астролог и гадател.

Сега пред него лежеше копие на новия му труд, за който се надяваше, че ще му донесе още повече слава, одобрение и пари. Книгата бе отпечатана в Лион и скоро щеше да се пусне в продажба. Издателят му бе изпратил сандък с екземпляри и той взе един от тях и с най-острия си нож сряза титулната страница: LES PROFITIES, DE М. MICHEL NOSTRADAMUS.

Потопи перото в мастилницата и започна да пише.

Скъпи мой Едгар,

Мосю Фенелон, френският посланик в Англия, ми съобщава, че си добре. Писа ми, че е посетил заедно с теб двореца Уайтхол и че имаш добра съпруга, две дъщери и чудесно, процъфтяващо имение. Направих справка с моите карти и купата и мога да кажа, че съвсем скоро ще бъдеш зарадван със синове.