Глен Купър - Книга на душите

— А звездите могат ли да ми кажат датата, на която ще умра? — попита Едгар.

Нотрдам изгледа подозрително пациента си.

— Не могат, мосю, но въпросът е извънредно любопитен, ако позволите да го кажа. А сега ви съветвам да сдъвчете още три таблетки и да поспите. Ще се върна следобед. На улица „Екол“ има една жена в по-лошо състояние от вас, която сутринта ми каза, че ако не се върна бързо при нея, ще й се наложи да си поръча саван.

В продължение на още два дни докторът посещаваше пациента си и му даваше лекарства. Едгар изгаряше от желание да разговаря с него и немощно го умоляваше да остане още малко, но докторът се противеше и се оправдаваше с многото нещастни души, покосени от болестта в района. А една вечер, когато долетя с таблетките си и гърне супа, Нотрдам завари Едгар да хлипа неутешимо.

— Какво ви тревожи, мосю?

Едгар посочи слабините си и извика:

— Вижте!

Докторът вдигна завивките. Сгъвките на Едгар бяха покрити с кървава гной.

— Отлично! — извика докторът. — Бубоните ви са се пукнали. Спасен сте! Ако поддържаме хигиена, ще оздравеете напълно, обещавам ви. Точно този знак чаках.

Извади нож от чантата си, наряза един от чистите чаршафи на ивици, почисти и превърза гнойните му абсцеси. После даде на Едгар малко супа и се отпусна уморено на стола.

— Изтощен съм, признавам си — рече Нотрдам. Залязващото слънце изпълваше стаята със златно сияние, от което брадатият, облечен в червена роба мъж изглеждаше като светец.

— Вие сте ангел за мен, докторе. Спасихте ме от смъртта.

— Аз съм удовлетворен, мосю. Ако всичко върви според очакванията, след две седмици ще сте напълно здрав.

— Трябва да намеря начин да ви платя, докторе.

Нотрдам се усмихна.

— Би било много добре.

— Имам малко пари тук, но ще пиша на баща ми, ще му разкажа какво сте направили и ще го помоля да прати кесия.

— Много мило от ваша страна.

Едгар прехапа устна. През последните няколко дни се беше подготвял за този момент.

— Може би, докторе, мога да ви дам и един друг дар, без да се налага да чакаме толкова.

Нотрдам повдигна вежда.

— О! И какво е това, мосю?

— В сандъка. Там има книга и някои документи, които ви умолявам да видите. Сигурен съм, че ще ги намерите за изключително интересни.

— Книга, казвате?

Нотрдам извади тежкия том под дрехите на Едгар и се върна на мястото си. Забеляза изписаната на гръбчето година и отвори напосоки книгата.

— Изключително любопитно — рече той. — Какво можете да ми кажете за нея?

Едгар разказа всичко, цялата дълга история на книгата в рода му, колко е бил впечатлен от тома, как го е „заел“ заедно с писмото на абата, как заедно с един състудент се убедили, че книгата наистина е предсказвала събития от живота на хората. След това подкани доктора лично да прочете писмото.

Загледа как младият Нотрдам нервно подръпва дългата си брада с една ръка, а с другата повдига страниците една по една към отслабващата светлина. Видя как устната му затрепери и очите му се напълниха със сълзи. После го чу как прошепва името Гасонет. Едгар знаеше, че докторът четеше следния пасаж от писмото на Феликс:

Но не мога да забравя деня, в който като млад монах видях как една от избраните сестри роди не момче, а момиче. Бях чувал, че и в миналото се е случвало това рядко събитие, но никога през живота си не бях виждал да се ражда момиче. Гледах как това нямо зеленооко създание с рижава коса расте, но за разлика от братята си тя не разви дарбата да пише. На дванадесетгодишна възраст бе прокудена и дадена на търговеца на зърно Гасонет Евреина, който я отведе от острова и не зная какво е направил с нея.

Погледът му се задържа върху червеникавата коса и зеленикавите очи на доктора. Едгар не беше ясновидец, но бе сигурен какво си мисли мъжът в този момент.

Когато приключи, Нотрдам прибра страниците обратно в книгата и я остави на масата. После седна тежко на стола и тихо заплака.

— Вие ми дадохте нещо много повече от пари, мосю. Дадохте ми raison d’etre 5 5 Причина да съществувам. — Б.ред. .

— Имате дарба, нали? — попита Едгар.

Ръцете на доктора трепереха.

— Виждам неща.

— Купата. Не е било сън.

Нотрдам бръкна в чантата си и извади очукана медна купа.

— Дядо ми беше пророк. Неговият също е бил, така казват. Използваше дарбата си да вижда бъдещето и ме научи на уменията си. Моите способности, мосю, са силни и слаби едновременно. В подходящото състояние мога да долавям откъслечни картини, мрачни и ужасни неща, но не ми е дадено да виждам бъдещето така ясно, както го описва Феликс. Не мога да кажа кога ще се роди дете и кога ще умре човек.