Глен Купър - Книга на душите

Твоята чудесна книга на душите, твоята безценна перла от остров Вектис ми показа, че Бог напълно контролира нашите съдби. Доказахме точно това в онзи великолепен зимен ден в Париж, когато открихме, че книгата наистина предсказва скъпоценно раждане и изпълнена със скръб смърт.

Научихме, че единствено Бог избира момента на нашето раждане и смърт, а следователно и всичко, което се случва през дните ни на този свят. Затова ние трябва да припишем на Бог както предвидението, така и предопределението. Когато казваме, че Бог вижда, имаме предвид, че всички неща винаги са били и винаги ще бъдат под Негово наблюдение; че в Неговото познание не съществува минало или бъдеще, а всички неща съществуват сега — до такава степен, че те не са само идеи за нещата, а самите те и Той наистина ги вижда и съзерцава непосредствено.

Това предвидение обхваща целия свят и всички създания. И от това следва, че единствено Бог избира кого да спаси, не заради вярата или покварените индулгенции, а единствено по силата на Своята милост. Суеверията на папската Църква нямат никакво значение. Жаждата и самомнението на изродените форми на християнството нямат значение. Важен е единствено дарът на истинската божественост, който получих в онзи ден и който ми вдъхна пламтящото желание да продължа към едно по-чисто учение, основано на абсолютната мощ и слава Божия. Трябва да призная, че ти си човекът, който бе причина да се изпълня с единствения и божествен стремеж към всичко, което е чисто и свято, поради което оставам твой верен приятел и слуга.

Изабел остави бележника си и издаде едно задъхано:

— Еха.

— Голяма работа, а? — вдигна вежди Уил.

— Да, господин Пайпър, голяма работа е.

— Колко ли струва това писъмце?

— Престани да бъдеш такъв капиталист! От научна гледна точка това е безценен документ. Той хвърля светлина върху един от стълбовете на протестантската революция. Философията на Калвин за предопределението се основава на знанието му за нашата книга! Можеш ли да си го представиш?

— Мирише ми на добри пари — не се отказваше Уил.

— Милиони! — възкликна тя.

— Преди да приключим, ще можеш да добавиш ново крило към къщата.

— Не, благодаря. Водопровод, проводници и нов покрив са напълно достатъчни. А сега съм сигурна, че ще поискаш да пийнеш.

— Да се намира още уиски наоколо?

След вечеря Уил продължи да пие методично, докато не усети как мозъкът му започва да вибрира хармонично. Идеята „две готови, още две“ отекна в ума му. Намираше се на две улики от приключването на работата и прибирането у дома. Изолацията на тази студена стара къща, това прекрасно момиче, леещото се на воля уиски — всичко това го овладяваше, изпиваше силите и решимостта му. Вината не е моя, вцепенено си помисли той. Не е моя.

Двамата отново седяха до камината в голямата зала. Уил се застави да изломоти:

— Пророци. Какво ще правим с пророците?

— Наистина ли имаш сили да се заемеш със следващата загадка? — въздъхна тя. — Толкова съм уморена.

Изабел също заваляше думите. Пресегна се и докосна коляното му. Май бяха на път да повторят снощното изпълнение.

— Кажи ми няколко имена на пророци.

Тя се намръщи.

— Ох, поврага. Исая, Йезекиил, Мохамед. Не знам.

— Някакви връзки с къщата?

— Не мога да се сетя за никакви, но съм скапана, Уил. Да започнем утре на свежа глава.

— Трябва скоро да се прибирам.

— Ще започнем рано. Обещавам.

Не я покани в стаята си — намери сила на волята да не го направи.

Вместо това седна на неудобния стол до леглото и тромаво написа съобщение на Нанси.

Улика №2 зад плочка с вятърна мелница.

Още едно откровение. Играта се усложнява. Работя по улика №З. Да знаеш някакви пророци???

Иска ми се да беше тук.

Двадесет минути по-късно, докато се унасяше, не намери сила на волята да попречи на Изабел да се промъкне в стаята. Когато тя се мушна под завивката, той измърмори:

— Виж, съжалявам. Жена ми.

Тя изстена и го попита като дете:

— Не мога ли просто да спя тук?

— Разбира се. Ще се пробвам някъде другаде.

Тя заспа, както го беше прегърнала, а когато настъпи утрото, не бе помръднала нито на сантиметър.

Сутринта беше приятна и топла. Уил и Изабел решиха след закуска да се възползват от чудесния слънчев ден, за да се разходят на чист въздух и да формулират плана си за атака.

Докато Уил отиваше за пуловера си, му се обади Нанси.

— Хей, здрасти — възкликна той. — Рано си станала.