Глен Купър - Книга на душите

Двете момчета коленичиха едно до друго и дълго се молиха. Накрая Едгар бавно положи глава на леглото и захърка. Жан внимателно му помогна да легне и го зави с одеялото, след което с благоговение върна голямата книга в сандъка, угаси свещите и тихомълком излезе от стаята.

В продължение на цял час Изабел старателно превеждаше и пишеше в бележника си. Почеркът на Калвин беше ужасно нечетлив, а старите френски конструкции и правопис бяха предизвикателство за лингвистичните й умения. В един момент спря и попита Уил дали не иска „малка глътка“. Въпреки ужасното изкушение, той категорично отказа. Може би щеше да се предаде, може би не. Поне това нямаше да бъде необмислено решение.

Вместо това предпочете да напише съобщение на Спенс. Човекът сигурно излизаше от кожата си и се чудеше какво ли се случва. Уил нямаше намерение да прави доклади на всяка стъпка. Това не беше в стила му. През годините в Бюрото беше докарвал шефовете си до побъркване, като държеше в тайна разследванията си и пускаше информация само когато се нуждаеше от разрешително или призовка, а най-добре — след като целият случай е приключен и опакован с панделките му и всичко останало.

Палците му бяха нелепо големи за клавиатурата на телефона; писането на текстови съобщения никога не му идваше отръки. Нужно му бе безобразно много време, за да изпише краткия текст.

Има напредък. Две решени, две остават. Разполагаме с много повече от преди. Кажи на Кениън, че Жан Калвин е също в играта! Надявам се да се върна след 1–2 дни.

Натисна бутона за изпращане и се усмихна. Изведнъж разбра — цялото това душене из старата къща, интелектуалната тръпка от преследването — всичко това му доставяше удоволствие. Може би в края на краищата трябваше да преразгледа идеите си за пенсиониране.

Петнадесет минути по-късно съобщението бе прехвърлено от оперативния център на Зона 51 до смартфона на Фрейзър. Неговият „Лиър Джет“ тъкмо привършваше с рулирането след кацането на пистата в Грум Лейк. Трябваше да присъства на сутрешния брифинг с командващия базата и секретар Лестър, с когото бе установена видеовръзка. Поне имаше нещо ново, което да докладва. Прочете съобщението за втори път, препрати го на Декорсо и се запита кой ли, по дяволите, е този Жан Калвин. Пусна имейл до един от анализаторите да направи справка за всички с това име в базата данни.

Анализаторът бе достатъчно дипломатичен, за да му отговори с препратка към страница в „Уикипедия“. Фрейзър я прегледа набързо, преди да влезе в залата в сградата „Труман“ дълбоко под земята, на нивото на трезора. За Бога, мислено изстена той. Богослов от шестнадесети век? В какво се превръщаше работата му?

Изабел остави писалката и обяви, че е приключила.

— Добре, а сега малко допълнителна информация. Калвин е роден през хиляда петстотин и девета година в Ноайон и бил пратен да се учи в Париж някъде около хиляда петстотин и двадесета. Сменил няколко свързани с Парижкия университет училища — първо колежа „Марше“ за общообразователни предмети, след което продължил да изучава богословие в колежа „Монтежу“. Сигурен ли си, че не искаш да пийнеш?

Уил се намръщи.

— Мисля по въпроса, но засега не.

Тя си сипа джин.

— През хиляда петстотин двайсет и осма постъпил в Орлеанския университет, за да учи гражданско право. По настояване на баща си — в правото има повече пари, отколкото в богословието, също като сега! Забележи, дотук той е много стриктен и последователен католик, но някъде по това време у него настъпва огромен поврат. Вярно, Мартин Лутер е забъркал кашата, но Калвин скача в нея с главата напред, отхвърля католицизма, става протестант и в общи линии основава нов клон в движението, който радикализира религията. Досега никой не знаеше каква е била причината за тази промяна у него.

— Досега? — попита Уил.

— Досега. Ето, слушай.

Изабел взе бележника си и започна да чете.

Мой скъпи Едгар,

Не мога да повярвам, че са изминали две години откакто се преместих от „Монтежу“ в Орлеан, за да се занимавам с право. Много ми липсват беседите и другарството ни и вярвам, приятелю, че през оставащото ти време в Париж заслужено няма да ти се налага да опитваш пръчката на Бедие. Зная, че копнееш да се върнеш в прескъпия ти Кантуел Хол, и мога само да се надявам да го направиш преди чумата да се върне в „Монтежу“. Чух, че покосила Темпет, мир на душата му.

Знаеш, скъпи Едгар, че Бог ме измъкна от скромната и бедна среда и ме дари с тази най-почитаема служба на глашатай и служител на Евангелието. От ранно детство баща ми ме готвеше за богослов. Но когато си помисли, че кариерата в правото винаги е доходоносна за практикуващите я, това внезапно го накара да промени решението си. И стана така, че бях откъснат от изучаването на философията и накаран да уча законите. Правех всичко по силите си да работя съвестно, но Бог най-сетне ме насочи в друга посока с тайните поводи на провидението Си. Много добре знаеш какво имам предвид, тъй като ти присъстваше в момента на истинското ми обръщане, макар да бяха необходими множество размисли, които да ме убедят по какъв път трябва да тръгне животът ми.