Глен Купър - Книга на душите

Запрати слушалката на пода и я стъпка със здравия си крак.

Нанси се втурна отново към него. Прегърнаха се за момент, но не беше нито времето, нито мястото за повече нежности.

— Не мога да повярвам, че си тук — рече той.

— Обадих се на Сю. Казах й, че си в беда и че не можем да разчитаме на външни хора.

Санчес се тресеше след отлива на адреналин. Опитваше се да успокои Алф Кениън и да не му позволи да изпадне в шок.

Уил коленичи и стисна ръката на стареца.

— Няма да умреш, Алф. Имаш още много време пред себе си.

Кениън се намръщи от болка и кимна.

Уил се обърна към Санчес.

— Благодаря. — Повече не беше нужно да казва.

Брадичката й трепереше.

— Никой не може да посяга на хората ми. Ние защитаваме своите. Вдигнах под тревога самолет от Тетерборо. Взехме Нанси от Ню Хемпшир и летяхме цяла нощ. Пристигнахме точно на момента. Уил, Мюлер е мъртъв.

— Съжалявам — промърмори Уил. Наистина съжаляваше.

И тогава му просветна, че ако автобусът не се беше забавил в Ел Ей, щеше да пристигне в къщата прекалено рано, за да бъде спасен. Явно така е било писано да стане, помисли си той.

Нанси стоеше над тялото на Фрейзър.

— Това ли е онзи, който уби родителите ми?

— Да.

— Добре.

— Къде е Фили? — попита Уил.

— Лора и Грег се грижат за него при езерото. Трябва да им звънна.

С помощта на Нанси Уил се замъкна обратно до дивана.

— Тук ще се отприщи същински ад. Ще дойдат още наблюдатели. Трябва да действаме бързо.

— Какво искаш да направя? — попита тя.

Уил отново стисна ръката на Кениън.

— Алф, къде Хенри е сложил документите на Кантуел?

— В долното чекмедже — слабо отвърна Кениън. — Ей там.

Нанси изтича до бюрото. Листата пергамент бяха в проста папка върху книгата за 1527 г. Писмата от Феликс, Калвин, Нострадамус и онази последна страница, на която беше надраскано: 9 февруари, 2027: Finis Dierum .

— Онзи принтер може ли да сканира? — попита Уил и посочи принтера до настолния компютър.

Можеше. Беше бърз, от скъпите, и страниците минаха за нула време през скенера. Уил й каза да копира писанието от Вектис и останалите документи на флаш паметта, която извадиха от джоба на Фрейзър.

После отвори лаптопа си, включи паметта и щракна върху Хенри Нет. Някъде откъм хълмовете се чуваха сирени. Трябваше му парола.

— Алф, каква е паролата на Хенри за мрежата?

Санчес разтърси Кениън.

— Изгубил е съзнание.

Уил разтърка очи и се замисли за момент.

После написа: 2027 .

И влезе.

Воят на сирените приближаваше. Уил бързо написа имейл, прикачи файлове и натисна бутона за изпращане.

Грег, момчето ми, животът ти никога няма да бъде същият, помисли си той. И не само твоят.

Нанси му помогна да се изправи и се повдигна на пръсти да го целуне — само така можеше да достигне устата му.

— Вземи книгата и писмата — каза й той. — Искам да ида в болницата и да се прибера у дома с теб. В този ред.

Единственото нещо, което се движеше бавно в живота на Уил, бе тихото кап-кап-кап на антибиотиците, вливани във вените му.

Лежеше тази понеделнишка вечер в леглото си в презвитерианската болница в Ню Йорк и се наслаждаваше на един от редките случаи на спокойствие. От момента, в който линейките и полицията пристигнаха в дома на Спенс в Хендерсън, около него непрекъснато сновяха доктори, медицински сестри, ченгета, агенти на ФБР и хора от Въздушната медицинска помощ, които му надуваха главата през целия път от Вегас до Ню Йорк.

Болничната му стая имаше убийствен изглед към Ийст Ривър. Ако сградата беше жилищна, апартаментите щяха да са безумно скъпи. Но за първи път на Уил му липсваше мъничкият двустаен апартамент — и не заради друго, а защото там бяха жена му и синът му.

Това бе относително затишие, преди бурята отново да връхлети. Беше изкъпан с гъба от яка дребна сестра, която работеше със скоростта на автомивка. Сега похапваше от вечерята си и гледаше спортен канал, за да се почувства отново нормално. Нанси скоро щеше да дойде с риза и пуловер, за да може да се представи в приличен вид пред телевизионните камери.

Отвън стаята му се пазеше от кордон агенти на ФБР, достъпът до етажа се контролираше. Служители от министерството на отбраната и ЦРУ се опитваха да се доберат до него, а главният прокурор се бе вкопчил в смъртна битка с гневните си колеги от Пентагона и Вътрешна сигурност. За момента стената на ФБР държеше.

Светът не беше очаквал новината, която заля улиците, пощенските кутии, праговете и интернет една сънена неделя сутрин точно преди Вси светии.