Глен Купър - Книга на душите

— Майната ти.

Фрейзър се извърна и заговори на Спенс.

— Знаеш какви усилия се полагат за запазването на Библиотеката в тайна през всички тези години, Хенри. Да не мислиш, че ще се спрем пред каквото и да било, за да научим всичко за липсващата книга? Това е по-важно от всеки от нас. Ние сме само незначителни пешки. Още ли не си го проумял?

— Нищо няма да ти кажа — твърдо заяви Спенс.

Фрейзър поклати глава и насочи пистолета си към Кениън, който все още бе коленичил на пода от болка и шок, а може би в молитва. Стреля веднъж в коляното му.

Кръвта пръсна във въздуха и човекът изкрещя от болка. Уил се опита да стане, но по-близкият до него наблюдател го бутна обратно. Уил размаха ръце, но онзи го укроти с рязък, жесток ритник в бедрото, точно над раната. Уил зави от болка.

— Алф! — изкрещя Спенс.

— Сложи му турникет — нареди Фрейзър на другия си подчинен. — Не искам да му изтече кръвта.

Младият мъж се огледа и забърза към Спенс да свали вратовръзката му. После се втурна към Кениън и започна да я стяга точно над коляното.

— А сега ме чуй добре, Хенри — рече Фрейзър. — Ако не ми дадеш каквото искам, ще сваля онзи турникет и след минута с него ще е свършено. Ти решаваш.

Спенс бе станал пурпурен от ярост и с мъка си поемаше дъх.

— Копеле такова! — изхриптя.

И насочи скутера си право към Фрейзър.

Не ставаше за таран — триколесна червена машина, развиваща максимална скорост десетина километра в час. Фрейзър сигурно можеше просто да вдигне краката си, за да избегне сблъсъка, но бе уморен и не бе подготвен за подобна реакция. Затова изстреля два куршума в лицето на Спенс — един в устата и един в лявото му око.

Скутерът се блъсна по инерция в пищялите на Фрейзър и тялото на Спенс падна тежко върху килима. Фрейзър подскочи от болка, изруга и в гнева си стреля още два пъти в безжизненото му тяло.

Кениън започна да вие, а Уил прехапа устни от гняв. Огледа се за нещо, което можеше да използва като оръжие.

Фрейзър стоеше над него с насочен към главата му пистолет.

— Алф, кажи ми къде са материалите, или ще застрелям и Пайпър.

— Няма да умра днес — изсъска Уил.

— Не мога да го отрека — изръмжа Фрейзър. — Но ще ти дам следващото най-хубаво. — И насочи пистолета към слабините му.

— Нищо не му казвай! — извика Уил на Кениън.

— Стига глупости — контрира Фрейзър.

Уил видя нещо. Фрейзър се изнерви от внезапната му усмивка.

— Няма да умра днес — повтори Уил.

— Това вече го чух.

— Ти ще умреш.

Фрейзър отвори уста да му се изсмее, когато главата му се пръсна в червена и сива пяна.

Преди тялото му да падне на пода, Нанси беше изстреляла още един куршум, пропускайки на косъм наблюдателя до Кениън. Стреляше през пръснатите плъзгащи се врати заедно с Джон Мюлер и Сю Санчес, в опит да надделеят в хаоса вътре.

Уил се претърколи от дивана и сграбчи краката на най-близкия наблюдател. Докато се мъчеше да се освободи, онзи изстреля автоматичен откос, който премина през корема на Мюлер като опашката на комета. Мюлер залитна назад, но успя да изстреля пет-шест куршума преди да падне в басейна. Наблюдателят рухна върху Уил с рана в белия дроб.

Колегата му се обърна да помогне на партньора си и когато го видя да лежи, насочи автоматичния си пистолет към Уил, готов да натисне спусъка.

Сю и Нанси стреляха едновременно.

Тялото на наблюдателя счупи масата за кафе и не помръдна.

Нанси изтича при Уил, докато Санчес проверяваше дали всичко е под контрол, изритваше оръжия настрани и побутваше с крак всеки лежащ.

— Уил! Добре ли си? — извика Нанси.

— Господи, Нанси. Ти дойде!

Санчес я викаше. Трябваше й помощ да извадят Мюлер от окървавената вода. Двете жени го измъкнаха с мъка на сушата, но беше твърде късно.

Санчес извади мобилния си телефон и набра 911. Изкрещя, че е от ФБР, и нареди да пратят всички линейки, с които разполагат.

Уил изпълзя до слушалката с микрофон на най-близкия наблюдател, привлечен от едва чуващия се клас. Сложи си слушалката. Някой крещеше, питаше какво е положението.

— Кой си ти? — попита Уил в микрофона.

— Кой говори на тази честота? — попита в отговор гласът.

— Фрейзър е мъртъв. Другите двама също не изглеждат страхотно.

— Кой се обажда?

— Как е времето в Зона 51? — попита Уил.

Мълчание.

— Добре, най-накрая ми обърна внимание. Обажда се Уил Пайпър. Кажи на секретаря на флота, на секретаря на отбраната, на проклетия президент ако щеш, че всичко приключи. И им го кажи още сега!