Глен Купър - Библиотекарите

В далечината фериботът се връщаше от първия си курс за деня. На кея се бяха събрали хора, очакващи да се качат до сушата. Лука затърси няколкото монети в робата си, които му бяха останали, след като пристигна във Вектис като младеж, решен да се отдаде на Бог. Двамата с Елизабет щяха да се наредят на опашката и да оставят ужаса на утрото зад гърба си.

Подгъвът на бялото расо на абат Болдуин бе подгизнал от кръв. Всеки път, когато спираше да докосне поредното студено чело или да прекръсти безжизнено тяло, дрехата му се окървавяваше все повече.

Приор 131Феликс, як бретонец с настръхнала черна брада, стоеше до Болдуин и го подкрепяше, за да не се подхлъзне на мокрите от кръвта камъни. Двамата обикаляха кланицата и проверяваха всеки от рижите писари за признаци на живот, но без резултат. Единственото друго биещо сърце в Залата на писарите бе на стария Вартоломей, пазителя на подземната Библиотека, който правеше своята мрачна проверка в другия край на помещението. Болдуин бе отпратил сестра Сейблин, защото истеричните ѝ писъци го изнервяха и му пречеха да си събере мислите.

- Мъртви са - рече той. - Всички са мъртви. Защо се случи това, за бога?

Вартоломей систематично вървеше от редица на редица, като стъпваше внимателно покрай труповете и се мъчеше да запази равновесие. За грохнал старец сс движеше доста пъргаво от едно писалище на друго и събираше страниците.

Тръгна към Болдуин с цял топ пергаменти в ръка.

- Виж! - каза старецът. - Погледни! - Остави страниците на масата. - Това са последните пергаменти, които са изписали.

Болдуин взе един лист и го прочете.

После следващият, и следващият. Накрая ги разпръсна по масата, за да ги прегледа по-бързо.

Всеки лист носеше датата 9 февруари 2027 г., следвана от един и същи надпис.

- Finis Dierum - произнесе Болдуин. - Краят на дните.

Феликс потръпна.

- Значи тогава ще настъпи краят на света.

Вартоломей леко се усмихна на откровението.

- Делото им е било завършено.

Болдуин събра страниците и ги притисна до гърдите си.

- Но нашето още не е завършено, братя. Трябва да бъдат положени да почиват в криптата. После ще отслужа меса в тяхна памет. Библиотеката трябва да бъде запечатана, а параклисът - изгорен. Светът още не е готов да научи за случилото се тук.

Феликс и Вартоломей бързо кимнаха в знак на съгласие и абатът се обърна да си тръгне.

- Две хиляди двайсет и седма е далеч в бъдещето - уморено рече Болдуин. - Човечеството има много време да се подготви за Края на дните.

Приор Феликс се зае с прискърбната си задача.

Наглеждаше полагането на самоубилите се писари в криптата и крачеше през огромната Библиотека между безкрайните рафтове, заети от свещените книги.

С натежало сърце изкачи за последен път каменните стъпала до параклиса, носейки страниците, върху които бе изписано Finis Dierum . Щеше да ги използва като свети подпалки.

По негова заръка докараха каруци сено и го натрупаха около параклиса.

Щом всичко беше готово, той поиска факел и мрачно сведе глава, когато заповедта му бе изпълнена.

Вдигна очи, когато чу сестра Сейблин да го вика. Идваше от специалното спално, следвана от сестра Хейзъл.

Двете монахини бяха опулени и задъхани от бързането.

- Кажи му! - заповяда сестра Сейблин. - Кажи му какво е станало.

Сестра Хейзъл хриптеше и пръскаше слюнки, но накрая успя да заговори разбираемо.

- Едно от момичетата, Клариса. Беше бременна. Изчезнала е!

- Как така изчезнала? - попита Феликс с умората на човек, току-що преживял ужасна катастрофа.

- Явно е откраднала ключ и е избягала снощи след вечеря - каза сестра Хейзъл.

- Не е откраднала само това! - добави сестра Сейблин.

- От къщата на Болдуин е изчезнало сребро. Проклетото момиче е планирало добре бягството си. Изпратих един брат до ферибота. Момичето е отплавало по зазоряване, макар че лодкарят не каза как е платило.

- В такъв случай не е единствената, която е избягала - примигна внезапно озареният Феликс. - Нероденото ѝ дете също се е махнало. Детето на Тит Достопочтени. През цялата дълга история на Библиотеката нито един писар, роден или нероден, не я е напускал. А ето че сега се случи точно това! — Погледна наръча пергаменти в ръката си и промърмори: - Защо отнеха сами живота си? Дали защото тежкият им труд записа последния ден на света и вече не е имало какво да се пише? Или защото са почувствали, че един от тях им е бил отнет? Дали това не е техният Край на дните?

Сестра Сейблин скри лице в дланите си и зарида.