Андерш Моте - Играта

Все пак имаше още неща, които трябваше да разбере.

— Иии, ти как се забърка във всичко това, Ерман? — започна HP внимателно.

Ерман направи дълга последна дръпка и после хвърли фаса в копривата.

— Аз инсталирах фермата им тук, на север.

Той хвърли бърз поглед към HP и видя, че той отново изглежда объркан.

— Сървърната ферма — поясни той бавно, като че говореше на дете. — Играта има общо пет такива или поне бяха толкова, когато аз се махнах.

Той отново заизрежда на пръсти:

— Северна Америка, Южна Америка, Африка, Азия и Европа/Близкия изток. Големи, проклети мегаферми, които обработват цялата информация в Играта. Сървърите вътре управляват всички телефони, обработват видеофайловете, изпращат мисиите, събират и съхраняват информацията и следят паричния поток. Освен това отговарят за цялата комуникация между играчите. Водача и Кръга. Без фермите няма Игра, схващаш ли?

HP кимна ентусиазирано, това го схващаше и по-важното — това беше useful information!

— Значи ти си инсталирал тази в Европа?

— Европа и Близкия изток — поправи го Ерман.

— В такъв случай трябва да е някаква зверска ферма?

HP се постара да звучи впечатлен. Явно подейства, защото пичът се поразведри.

— На практика ме оставиха да действам свободно, осигуриха ми тлъста банкова сметка и основно оборудване, после оставаше само to make it happen. Почти шестмесечен труд, шейсет часа седмично. Използвах най-новите технологии, както и някои неща, които още не бяха излезли на пазара, а може и никога да не излязат. НАСА, схващаш ли? Играта можеше да намери всичко и имам предвид ВСИЧКО! Трябваше само да им кажа какво ми трябва и те го доставяха.

Той си пое дъх доволно.

— Звучи страшно добре! — подмаза се HP. — Но как те откриха? В смисъл… защо точно теб?

— Защото бях най-добрият, не схващаш ли? — Ерман го погледна още веднъж като че беше идиот, но HP си замълча.

— Не разбра ли какво ти разказах преди малко? Играта си пише домашните, имат информатори навсякъде и вероятно не им е отнело много време да съставят списък с хората, които биха могли да направят това, което им трябва.

Той направи жест с два пръста към HP, който веднага довърши цигарата си, извади пакета и запали две нови марлборо за себе си и за домакина.

— Първо анонимен имейл, за да проверят дали се интересувам, подправен с достатъчно въпроси и предизвикателства, за да ме надъхат. Горе-долу както при теб и първата ти мисия. Мина известно време, преди да се усетя, че не се шегуват, че наистина искат да създадат такава сграда тук, горе, а не говорят просто хипотетично. Когато все пак схванах, че говорят сериозно, не можех да им откажа. Беше once in a lifetime проект, какъвто повечето хора от бранша само си мечтаят да осъществят. Проблемът беше, че така и не получих никакво признание за него.

Той прочисти гърло и се изхрачи в копривата.

— Докараха някакви костюмари и трябваше да подпиша цял куп документи, но всички бяха просто различни варианти на правило номер едно: Никога не говори за Играта! Когато бях готов, дойдоха да инспектират и щом одобриха свършената работа, оставаше само да им върна ключовете, картата за достъп, всичко. Благодаря, ние поемаме оттук. Предложих им да остана на работа, да бъде системен администратор на фермата. Не исках почти никакво заплащане, само да продължа да работя с всичко — както сървърите, така и това, което бях видял от Играта, звучеше толкова примамливо…

— Но…?

— Благодаря, но не, имаме си наши хора. И това беше! Просто се отърваха от мен след всичките ми усилия. Картата ми сигурно е била блокирана още преди да напусна сградата, а след това бях забравен. Няколко пъти опитах да се включа в системата от разстояние, но всички вратички бяха затворени. После получих малък поздрав от Водача и за съжаление, точно като теб, не бях достатъчно умен да се вслушам…

Той дръпна дълбоко и после бавно издиша дима докато клатеше глава.

— Беше ми трудно да зарежа всичко, това беше моят Магнум Опус. Най-великото ми постижение, нещо, с което само шепа хора по света биха могли да се справят сами и то за толкова кратко време. Но не получих никакво признание, просто благодаря за кафето и край. Какъвто си бях глупав, продължих да пробвам да вляза в системата. Може би вярвах, че ако намеря проблеми, неща, които са се объркали и аз мога да ги поправя и всичко да заработи още по-добре, те ще осъзнаят, че се нуждаят от мен и щяха ме пуснат обратно. Ще осъзнаят, че съм сила, с която да се съобразяват! Но не можеш да направиш comeback. Оставят ли те навън, никога повече не те пускат обратно!