Андерш Моте - Играта

Ерман го погледна нетърпеливо и отново се настани до масата. Видимо не беше особено доволен от бавния отговор на HP.

— Проблемът очевидно е, че няма граници, чат ли си? Действително, Водачът никога не може да принуди даден играч да направи нещо, това е един от стълбовете на Играта. Играчът винаги трябва да има избор, това и сам го знаеш. Червено или синьо, вярно или грешно, в крайна сметка вие, играчите, го решавате и така трябва да бъде. Макар и Играта естествено да предпочита определен изход, трябва все пак да има алтернатива, вероятност за нещо изненадващо или неочаквано. В противен случай нямаше да има на какво да се играе и изобщо нямаше да има Игра!

Гласът на Ерман изби във фалцет.

— Това, което прави Играта, е през цялото време да разширява границата на това докъде е готов да стигне играчът. Виж само как е станало с теб! Говорим за нападения, палежи, саботаж, дори убийство! Трябва само да отвориш вестника и ще видиш, че се случва всеки ден!

Ерман се изправи и възобнови нервното си обикаляне.

HP се убеждаваше все повече, че подозрението му е било вярно, че Ерман на път да превърти. Достатъчно бе да видиш цвета на лицето му, за да осъзнаеш, че Ейяфятлайокутл скоро щеше да изригне.

Да не говорим за зловещия му втренчен поглед…

— Провери която новинарска медия искаш и ще видиш Играта в действие. Трябва единствено да внимаваш за думи като „необяснимо“, „неизвестна причина“ или „без ясен мотив“. Тогава значи си се натъкнал на някаква Игра…

Ерман внезапно скочи към един от прозорците и огледа неспокойно дърветата, сякаш бе чул някой да се приближава.

След като, изглежда, не откри никого, той се върна обратно до масата с две бързи крачки и се наведе към HP.

— Стига да можеш да си платиш, биха приели почти всяка задача! — изсъска той в лицето на HP и разкри отблизо гледка към ред пожълтели зъби. — Винаги има някой глупак, който ще се навие. Някоя подходяща балама, която вече е преминала всички граници. Случва се постоянно, на куп места по целия свят. Провери сам, ако не ми вярваш!

Гласът на Ерман отново се промени и HP въздъхна разочаровано. Мамка му, а беше започнало толкова обещаващо… Допреди пет минути пичът все пак изглеждаше донякъде адекватен. Малко ексцентричен може би, но кой не би станал такъв тук, в ничията земя? Обаче сега бе прекрачил границата big time!

Значи това беше: злата организация, световната конспирация, която лежи зад всички гадости по света. ЦРУ Опус Деи, ЦОП 96 96 Ционистко окупационно правителство. — Б.пр. или Масоните, зависи само коя откачалка попиташ. Картонен лозунг на гърдите и запазено място на „Мюнториет“ 97 97 Площад в Стокхолм, който често се превръща в място за протести и демонстрации. — Б.пр. .

Единствено аз прозрях истината! Yippikayee mothafucker! Game over, благодаря за кафето, време е да се чупя…

— Благодаря, Ерман, много полезна информация е това, но трябва… — смотолеви той и се изправи.

— Пауза за пушене, няма проблеми, но трябва да излезем навън. Ще взема една от твоите — измърмори домакинът смутено, като че коментарът бе прекъснал хода на мислите му и той бе изпуснал нишката.

Преди обърканият HP да успее да възрази, Ерман тръгна пред него към прага на верандата.

„Във всеки случай е хубаво да се излезе на чист въздух“, помисли си той и извади пакета цигари.

Предложи една на Ерман, след което запали и своята и неговата със старата си, вярна Зипо. Пое две дълбоки дръпки и опита да усмири бушуващите си мисли.

Окей, от една страна, на Ерман му хлопаше дъската, но от друга, той очевидно разполагаше с много полезна информация за Играта, Макар и казаното да променяше значително собствените му представи, не можеше да се отрече, че много от информацията всъщност звучи разумно, ако не дори логично, ако думата въобще можеше да се използва в този случай.

Но теорията за всеобхватната световна Конспирация отиваше твърде далеч, за да я преглътне. Чиста булевардна кримка, липсваха само няколко серийни убийци и пенсиониран полицай, за да е пълна чалнатата картинка.

Стояха мълчаливо известно време и пушеха, докато HP постепенно се опитваше да измисли следващия си ход.

В действителност беше доста изкушен да се разкара, втренченият поглед в светналите очи на Ерман преди малко го беше поизплашил и той изведнъж си припомни, че са съвсем сами в пустошта, без никаква възможност да повика помощ.

Но Ерман, изглежда, отново беше на себе си. Налудничавият поглед беше изчезнал и частите от лицето му, които можеха да се различат зад брадата, бяха възвърнали нормалния си цвят, така че май беше безопасно да остане още известно време.