— По-добре всъщност, звъннах там тази сутрин и казаха, че се е възстановил донякъде. Изглежда ще се оправи.
— Чудесно!
И интонацията, и езикът на тялото му говореха, че наистина го има предвид.
Въпросът бе заради кого беше облекчението. Беше напълно сигурна, че не беше заради Крюсе.
— Е, след като приключихме с любезностите, може би ще бъдеш така добър да ми обясниш какво, по дяволите, се случи вчера. Звънях в три различни ареста заради теб и малко или много станах за смях.
Той извърна поглед почти веднага.
— Нищо — измънка.
— Нищо? — повтори тя толкова остро, колкото можа.
— Просто пиянска история, бях изпил няколко бири в „Кварнен“, а после пуших малко на гости на едни приятели. Видях всичко по новините и чух, че си била ти. Когато другите разбраха, че сестра ми е ченге, ме предизвикаха да ти се обадя и да кажа, че аз съм хвърлил камъка и всичко останало… Мислеха си, че няма да ми стиска и ще откажа, което, разбира се, трябваше да направя. Сори! — добави той и погледна към нея с глупава усмивка. — Страшно глупаво и детинско, знам!
Той махна с ръце, показвайки с жест, че вината е негова.
Вместо да отговори, тя го гледа в продължение на няколко секунди. Хенке винаги го е бивало да разтяга истината, да шикалкави, да увърта или директно да лъже. Първо родителите им, когато бяха малки, предимно татко, разбира се. Не, тате, нямам представа къде си си оставил портфейла. После учителите в даскало, а постепенно и целия свят, с едно изключение. Едва след като излезе от затвора след всичко онова, което се случи, той започна да лъже и нея, което може би не беше толкова странно, като се замисли човек. Обикновено лъжеше добре, толкова добре, че често ѝ бяха нужни дни, за да се усети, че се е хванала на още една от измислиците му. Но не и днес.
Днес нещо липсваше.
Като начало, на тази лъжа ѝ липсваха нужните детайли, беше твърде лесно да се обори с малко факти, като например, че СЕПО никога не биха разкрили името ѝ пред медиите, така че той нямаше как да знае, че тя е била в колата, когато е видял катастрофата по телевизията. Освен това тя силно се съмняваше, че групичка тревомани са седнали да гледат вечерните новини…
Парадоксално, но некадърната му история я разгневи още повече. Той като че се опитваше да я баламоса и да я обяви за идиот едновременно. Но тя осъзна, че подробностите са от второстепенно значение.
Липсваха преди всичко обичайната му убедителна усмивка и блясъкът в очите, който почти винаги я караше да се подлъже. Погледът на малкото братче, както го наричаше тя. Но сега Хенке далеч не беше толкова самоуверен, както обикновено, това се забелязваше ясно. По лицето му се виждаше не само сутрешна умора. Имаше сериозен бушон на окото и лепенка на носа, които тя действително беше забелязала, но им обърна внимание едва когато се вгледа по-отблизо в него.
Удари, констатира полицейската ѝ интуиция, но голямата сестра в нея се надяваше, че е паднал по стълбите, блъснал се е във врата или нещо друго не толкова притеснително. Независимо каква беше причината, Хенке изглеждаше отпаднал, нервен, сякаш наистина нещо го тревожеше, което беше меко казано необичайно, когато ставаше дума за него. Ако не го познаваше толкова добре, почти би сметнала, че той е… изплашен?
— Не ме лъжи, Хенрик — каза тя спокойно и опита да улови блуждаещия му поглед.
— Ама какво, аз не лъжа! — той вдига ръце в защита и приложи привичните си жестове. Но този път въобще не беше толкова убедителен, колкото обикновено.
* * *
Той самият усещаше колко фалшиво звучи всичко. Но какво, по дяволите, да направи? Да разкаже истината?
Вече беше нарушил правило номер едно веднъж, а два пъти в едно денонощие със сигурност нямаше да е добра идея.
Пък и освен това, каква беше вероятността тя да му повярва?
Играх една реалити игра, те ме подложиха на изпитание и аз се провалих. Сори, ако си се оказала на пътя ми, my bad!
Not even!
Между другото, ама че лош късмет, да вкара тийм демидж 73 73 Team damage (англ.) — жаргон от „Counter-Strike“ и други компютърни игри. Използва се, когато някой играл нарани свой съотборник. „Вкарвам демидж“ — нанасям щета. — Б.пр.
точно на нея. От всички проклети полицейски коли той да потроши точно тази на сестрата. Какъв беше шансът това да се случи?
Или…
Маамка му, колко беше тъп! Ама че скапан идиот, да не загрее…! Естествено, че лошият късмет нямаше нищо общо!
Той скочи от стола, хвана я за ръката и се опита да я издърпа към вратата.
Читать дальше