Андерш Моте: Играта

Нов модел, от онези без копчета, само със сензорен екран отпред.

Sweet!

Странно, но никъде не намери името на производителя. Може би телефонът беше толкова специален, че то нямаше нужда да се споменава? Или пък гравираните цифри на задната страна всъщност бяха търговска марка?

Там, изписано в светлосиво, стоеше числото 128. Надписът беше около сантиметър висок, леко релефен.

Не си спомняше някога да е чувал за такъв производител на телефони.

Е, what the hell…

Половин хилка 6 6 Половин хилядарка, т.е. 500 шведски крони, се равнява на около 115 лева. — Б.пр. при Мобилния грък. Сигурно щеше да струва поне толкова. Алтернативата беше да се изръси две стотачки, за да разбие блокирането на IMEI 7 7 Международен идентификационен номер на мобилните устройства (International Mobile Equipment Identity) . В много страни IMEI се ползва за ограничаване на кражбите на телефони. — Б.пр. номера, което собственикът сигурно скоро щеше да активира, и да задържи телефона за себе си.

Но това едва ли беше възможно в момента.

Вчерашната вечер окончателно беше изчерпала и без това изтънелите му финанси. В сметката отдавна нямаше нищо и вече бе изгорил всички спасителни въжета. Но с няколко далавери тук и там касата скоро щеше да се напълни.

Такива като него не оставаха на дъното за дълго, мобилният телефон беше живо доказателство. Заобръща го, за да го разгледа по-внимателно.

Телефонът беше малък и тънък, не много по-голям от дланта му, с панел от неръждаема стомана. Малка дупка на задната страна подсказваше, че е снабден с камера, а най-отгоре имаше груба, черна щипка, с която вероятно бе възможно телефонът да се закрепи за дрехите. Щипката беше в ярък контраст с иначе минималистичния дизайн и той тъкмо бе на път да опита да я махне, когато екранът внезапно се съживи.

попита той, а под въпроса се появиха две икони — YES и NO.

HP подскочи от изненада. Унесен от махмурлука, дори не бе проверил дали телефонът е включен.

Тъпо!

Натисна бутона NO, след което се опита да разбере откъде да изкара менюто. Ако имаше късмет, може да може да звъни от телефона няколко дни, преди собственикът да успее да го блокира.

Но вместо да се покаже някакво начално меню, телефонът просто започна да повтаря въпроса си и след като — за-кой-ли-пореден-път-вече-не-помнеше — опита да го махне, вече беше на ръба да се откаже.

Проклет да е скапаният телефон!

Преглътна два пъти в опит да потисне гаденето. Дяволски махмурлук, знаеше си, че не трябва да смесва. Освен това и му се пушеше, така че беше на път да пукне. И онази мацка после, мамка му, направо удари дъното, но какво друго да очакваш, като се мъкнеш из предградията?

Наложило му се бе да скалъпи някаква история за мач по флорбол 8 8 Вид хокей с топка, популярен в Швеция, откъдето води и началото си. — Б.пр. и да се чупи набързо, когато слънцето безжалостно бе разкрило недостатъците на снощната находка. Ако се съдеше по меко казано неубедителните ѝ протести, чувствата явно бяха взаимни. Run Forrest, Run!

Но и не бързаше да се прибира към „Мария Трапгренд“ 9 9 Улица в Сьодермалм, една от централните части на Стокхолм. Сьодермалм се намира на остров със същото име. В миналото е бил работнически квартал, но днес цените на имотите там са високи, а кварталът се свързва с бохемство и културен живот. — Б.пр. . Щеше да се отбие набързо при Мобилния грък — малко лесни пари, които сигурно щяха да стигнат за махмурлийска пица и няколко бири в Кварнен 10 10 Емблематичен бар-ресторант в Сьодермалм, познат на българските читатели и от трилогията Милениум на Стиг Ларшон. — Б.пр. след това.

За това винаги имаше време.

Ако имаше късмет, щеше да му остане дори и за трева, телефонът все пак не беше някакъв обикновен модел в масово производство, на каквито понякога се „натъкваше“. Между петстотин и хиляда чиста печалба, в края на краищата нелош ден, въпреки махмурлука и африканската жега.

Екранът отново светна и пръстът му за малко да натисне NO по инерция, когато осъзна, че този път съобщението е различно.

HP замръзна на мястото си.

What the f…?!

Хвърли няколко бързи погледа наоколо. Някой майтапеше ли се с него?

Във вагона имаше разпръснати още десет-дванайсет пътници. Освен майката с две буйстващи деца, почти всички изглежда споделяха лепкавата му, предобедна кома. Оклюмали глави, стъклени погледи, пот и телесна топлина. Никой изобщо и не поглеждаше към него.