Андерш Моте - Тръпката

Тя отпи от чая си.

— Затова ли напусна страната?

Моника кимна.

— Анна ми звънна от Лондон, каза само, че заминава за няколко седмици, не посочи причина. Но беше достатъчно да чуя гласа ѝ, за да разбера… Малко по-късно ми се обади от Дубай и ми разказа повече. Впоследствие разбрах, че е било в същата вечер, когато тя…

Моника замълча.

— Значи цялата история за околосветското пътешествие, която прокара Филип…

— Пълна измислица, както и това, че смъртта ѝ била нещастен случай. Полицията там, долу, е сигурна, че Анна е била убита. Даже са разпитвали заподозрян.

Той размърда неспокойно тялото си, но тя не забеляза.

— Но Филип беше крайно категоричен точно по този въпрос. Не можеше да изтече никаква информация, която би застрашила сделката, при каквито и да е обстоятелства. След случилото се с Анна не смея да му противореча. А и освен това съм зависима от благосклонността му…

— Как така?

HP се наведе заинтригуван напред.

— Аз съм най-близката роднина на Анна, родителите ни са мъртви, което означава, че аз наследявам акциите ѝ в компанията.

Той сви вежди.

— Как това е проблем, искам да кажа, че ти ще получиш доста пара за акциите си, когато сделката се реализира.

Тя изсумтя…

— Анна не искаше парите им. Каквото и да се случеше, тя смяташе да задържи дела си и да попречи на PayTag да погълне делото на живота ѝ поне толкова дълго, колкото беше възможно…

Моника стана от дивана и заподрежда, тракайки, все още наполовина пълните им чаши чай. После внезапно престана и се обърна към него.

— Имаш ли нещо против да дойдеш с мен до терасата? Чувствам, че имам нужда от цигара…

— Но ти кървиш! — изписка мъжът с кучето.

Глад мръдна фенера и светлината заигра по краката ѝ. Малко, тъмночервено петно беше започнало да се просмуква през дънките на единия ѝ прасец точно над ръба на ботуша. Тя вдигна крак, свали едната си ръкавица и натисна петното с показалец.

Мъжът имаше право.

— Пу, Тарзан! — възкликна кучкарят. — Молим многократно за прошка…

Глад насочи лъча от фенера малко по-нагоре.

Когато достигна лицето ѝ, тя забеляза как той замръзна.

— Казвам се Пиер, а това тук е Петер — вметна онзи с кучето. — Живеем точно тук.

Той посочи към къщата зад тях.

— Ела с нас и ще те превържем и естествено, ще платим за дънките ти…

— Няма нужда… — започна тя, но мъжът я прекъсна.

— Не, не, настоявам, това все пак е най-малкото, което можем да направим, нали, Петер?

— Ама щом тя не иска… — измърмори Глад.

— Глупости! — изсумтя мъжът, който явно се наричаше Пиер. — Следвай ме, оттук.

Той я хвана подръка, но не невнимателно, а сякаш вече бяха добри приятели, и я поведе обратно към пътеката. Тарзан възрази вяло срещу присъствието ѝ, но Пиер го скастри.

— Пу, Тарзан, не ръмжи по новата ни приятелка! Как каза, че се казваш, между другото?

— Ребека — каза тя. — Ребека Нормѐн.

Тя погледна бързо през рамо по посока на Глад, но в мрака беше невъзможно да разчете изражението на лицето му.

Тя пушеше син „Бленд“, което всъщност не го учуди.

Той самият извади една „Марлборо“ от пакета, който си беше купил от павилиона в метрото, след което затършува из джобовете си за новата си запалка еднодневка.

Липсваше му вярното „Зипо“.

— Каза, че си зависима от благосклонността на Филип, какво имаш предвид? — попита той, докато палеше цигарите на двамата.

Тя дръпна дълбоко, преди да отговори.

— Не искам да приема кървавите пари на PayTag, това е изключено. Би било като да предам Анна. В същото време не искам да задържа акциите, защото тогава ще притежавам една част от чудовището, което сестра ми искаше да унищожи, така че съм в капан.

Тя направи няколко раздразнени дръпки, след което изгаси цигарата в една обърната наопаки саксия, която стоеше на пластмасовата маса до тях.

— Филип предложи лично да изкупи акциите ми и макар да осъзнавам, че това означава просто да ги препродаде на PayTag, това в крайна сметка е най-малко ужасната алтернатива…

— Какво, не можеш ли да продадеш акциите на някого другиго? Някой външен?

Тя направи отчаян жест.

— И кой ще е това? Компанията не се търгува на борсата, а потенциалните купувачи не се блъскат на опашка… ArgosEye дори не реализира печалба…

HP дръпна дълбоко и после запрати фаса върху затрупаната със сняг поляна. Малък дъжд от искри, последван от кратко съскане.

— Може би имам предложение — усмихна се той след това.