Андерш Моте - Тръпката

Малко безполезно лайно, паразит на тялото на обществото, без когото определено можем да минем.

Нека го наречем Хенрик…

публикацията има 116 коментара

Значи онзи мръсник не се отказваше?

Или Тобе не му беше казал нищо за срещата им, или Петер Глад беше от типа, който не взима предупрежденията на сериозно. Но може би зависеше откъде идва предупреждението?

Тя отдели няколко минути, за да си създаде потребителски профил, след което написа кратко изречение, провери го повторно за правописни грешки и натисна „Изпрати“.

Идиотът във всеки случай трябваше да схване поне това послание?

MayBey, откажи се, по дяволите — знам кой си и ако не престанеш, ще ти дойда на посещение!

Поздрави, Регина Ретроди

Странно, но тя просто го пусна да влезе без никакви въпроси. Предложи му чай и го настани на канапето.

Къщата беше съвсем обикновена седемдесетарска барака, но пък интериорът беше малко странен. Бял гланц и яйчна темпера, както и някакви абстрактни шарени картини, висящи по стените, или пък облегнати покрай первазите на пода.

А над всичко това се носеше слаб дъх на ленено масло и тамян. Цялото място създаваше усещане за instant mindfulness 95 95 Понятие от будистката медитация; означава състояние на дълбоко и цялостно осъзнаване на настоящия момент. — Б.пр. и се допълваше от лампи, светещи нагоре, и мистериозни бебешки играчки по тавана. Липсваше само микстейп със звуци от китове. Хелмут Лоти интерпретира Моби Дик — Абсолют Шаму 96 96 Шаму, първата косатка, оцеляла повече от 13 месеца в плен и впоследствие превърнала се в талисман на веригата увеселителните паркове SeaWorld. — Б.пр. или нещо в този дух…

— Чудиш се защо не съм по-изненадана… — каза Моника Грегершон, когато се върна с малък дървен поднос, където за място се бореха две чаени чаши и няколко сладки.

— Мм…

Той взе чая и духна, но бе принуден да остави чашата, за да не си изгори пръстите. Чаши без дръжки, сигурно бяха много фън шуй, но не и особено практични, стига човек да не беше предразположен към мазохизъм.

— В теб имаше нещо специално, забелязах го още първия път, когато те видях горе в офиса. Аурата ти беше различна, по-силна. Сякаш ти беше там по някаква специална причина…

Тя махна с ръка, за да възпре отговора му.

— Не, не, няма нужда да се правиш на учтив и да се преструваш, че не ме смяташ за луда. Всичко около нас се състои от енергия, това не го казвам аз, а Айнщайн. И въпреки това на нас в западния свят ни е отчайващо трудно да приемем как тези енергии ни влияят. И как самите ние влияем на хората в обкръжението си. Вече съм свикнала, така че какво ще кажеш да прескочим всички празни приказки и да минем право на въпроса. Можеш да се престориш, че чисто и просто съм била очарована от усмивката ти и затова съм избрала да ти се доверя…

Тя отпи от чая си и му даде няколко секунди да се съвземе.

— Сега искам да знам защо си дошъл тук… Магнус.

Той си пое дълбоко въздух. Точно както и подозираше, лелката беше малко наивна.

Енергии и фън шуй, не, благодаря. Та тя дори не знаеше истинското му име!

Но „право на въпроса“ го устройваше чудно!

— Искам да знам какво стои зад твоя beef… искам да кажа твоята неприязън към Филип. Какво всъщност се е случило между него и Анна. И какво е голямото събитие, което се случва във фирмата?

Тя си сложи шапката и ръкавиците, след което дръпна якето толкова силно, че закачалката излетя на пода.

Значи малкото копеле искаше война? Тогава щеше и да я получи!

С един-единствен разговор до отдел „Човешки ресурси“ тя беше получила адреса и телефона на полицейски инспектор Петер Глад, alias интернет побойника и отявления задник MayBey.

Не е важно какво знаеш, Регина. Важно е какво можеш да докажеш!

Тя си завърза ботушите и за няколко секунди остана права до вратата. После се върна обратно вътре и от най-долното чекмедже на шкафа в хола извади дълъг цилиндричен предмет, който напъха в джоба на якето. Глад беше най-малкото странен типаж, така че нямаше да ѝ навреди да има малка застраховка…

— Чувал си израза love/hate relationship, нали?

Той кимна и отпи от горчивия си чай.

— Точно така беше между Филип и Анна. Лазеха си по нервите, играеха всевъзможни чудновати игрички…

Тя поклати бавно глава.

— Анна винаги е била изключително специална. Обичаше да се състезава, още когато бяхме малки често ме предизвикваше по всички начини, които можеше да измисли, дори когато беше невъзможно да спечели. Но като че ли по-скоро я привличаше усещането за състезание, самата борба, а не победата.