Андерш Моте - Тръпката

Тя направи жест към тенис корта.

Той отново се размърда, като че облегалката му убиваше на туловището.

— Ама, значи, нали разбираш… имам предвид, ние нали сме…

— Имали връзка?

— Д-да… т-точно! — кимна той и хвърли нервен поглед към полето, където едно от момчетата тъкмо се канеше да сервира.

— Значи сме съвсем единодушни, Тобе. Имали сме връзка, която приключи, и искам да спреш да минаваш с буса на спецчастите покрай къщата ми и да ми изпращаш съобщения на мобилния, разбра ли ме?

Той се вторачи в нея, без да отговаря, но полицейският поглед не захапа. Вместо това тя се обърна към корта, където играта отново беше подновена.

— Изглежда като добър мач. Трябваше да науча, малко повече за тениса. След две седмици има голям младежки турнир в Кралската тенис зала, нали? Може би трябва да се отбия и да се представя на съпругата ти, или пък да почукам на вратата на къщата ви в Несбю Парк? Здрасти, аз съм Ребека, доскоро имах връзка с мъжа ти, но на него му е трудно да схване, че всичко приключи…

Той изскърца със зъби и стисна уста така, че устните му се превърнаха в бяла черта.

— Окей!

— Извинявай? Не чух добре какво каза, Тобе?

— Окей, разбрах! — изсъска.

Той отново погледна към корта, после прокара ръка по късо подстриганата си светла коса.

— Няма да ме видиш повече, честна дума, но сега се махни, по дяволите! Йонатан е страшно чувствителен към такива неща, с Йени тъкмо успяхме да закърпим нещата… Ходим на семейна терапия, Бека, за бога!

— Да, изглежда я вземаш на сериозно… — отряза го тя. — Тръгвам си веднага, но първо имам въпрос, на който трябва да получа отговор. Знам, че си говориш с момчетата в буса за мен, полицаите все пак са си полицаи…

Той избягваше погледа ѝ, но въпреки това тя продължи.

— Това, което искам да знам, е дали някой от спец приятелчетата ти случайно е особено зарибен по компютри? Достатъчно запознат, че да знае как да си създаде сложна защита на анонимността например? И освен това да може да се изразява много добре писмено?

— К’во? — той я зяпна.

— Чу ме и не се преструвай, че не си чел лайната, които пишат за мен — изсъска тя. — Има ли някой от най-близкото ти обкръжение, който да е необичайно добър с компютрите, и ако да, кой?

— Тате… — извика едно от момчетата.

И двамата обърнаха глави към кортовете. Мачът беше свършил и едно от момчетата стоеше точно под тях. Приликата не беше поразителна. За разлика от баща си Йонатан беше строен, с дълга мазна коса и малко повечко тийнейджърски пъпки от обичайното.

— Свършихме… — каза Йонатан начумерено.

— Окей, браво, момчето ми… ами, ъъ…

— Биха ме с три поредни, сега може ли да се прибираме?

Момчето изгледа Ребека продължително.

— Разбира се, няма проблеми. Бягай да си пуснеш душ, Йоне, а аз ще докарам колата.

Той се изправи и Ребека направи същото.

Йонатан се затътри бавно към входа на съблекалнята, но от време на време хвърляше кратки погледи през рамо.

— Еее? — каза тя, докато се опитваше да върви в крачка с него нагоре по стълбите.

Веднага щом излязоха от поглед, той спря и се замисли за няколко секунди.

— Петер — каза той кратко. — Петер Глад.

От колко време знаеха? Ден, два? Може би дори цяла седмица или повече?

Той се опита да си припомни всички разговори, в които бе участвал в ArgosEye, да раздроби всеки коментар до най-малкия детайл, за да долови каквато и да е следа. Дали в действителност знаеха от самото начало, още от първия ден?

Беше доста сигурен, че не това беше случаят. Но колкото и да пресявате последните седмици, не можа да стигне до друго заключение, освен че дегизировката му беше паднала в деня на погребението.

Стофе, естествено, беше най-очевидният кандидат. Пичът все пак се беше срещал с истинския Манге и беше станал подозрителен още щом чул, че ArgosEye са го назначили. Но не можеше да изключи и други алтернативи…

Можеше ли например Рилке да е замесена?

Дали ѝ беше казал нещо, дали нещо му се беше изплъзнало от езика, докато са се гушкали на дивана пред телевизора?

Не му се вярваше, но от друга страна, двойната игра през последните седмици доволно бе изтощила психиката му. Една-единствена неволна грешчица, това беше всичко необходимо. Някое име или подробност, които не се връзваха. Рилке определено беше достатъчно умна, че да долови нещо такова.

Като например как съвсем изневиделица беше пропил алкохол на бара, въпреки че трябваше да представлява трезвеник…