Андерш Моте - Тръпката

— Сега си малката ми курва, нали? — изсъска Йон в ухото ѝ.

Или в действителност това беше Даг?

— Не — отвърна тя сухо.

И в следващия миг счупи носа му…

— Ето.

Рилке бе забелязала затруднението му. Тя се изтърколи встрани от Софи и взе чантата си.

Малко синьо хапче и още едно бяло.

Минаха няколко секунди, докато той загрее.

После изгълта и двете и ги прокара с последната глътка от бутилката текила.

Ефектът беше почти незабавен.

Той се завърна!

Back in the fucking Game!

Замахна c лакътя си и го уцели право в носа. Чу се пукане на кости и хрущяли, които поддадоха, след което беше свободна. Оттласна се с колена и се изтърколи от леглото. Стъпи здраво и с двата крака на земята и стисна юмруци пред себе си в готовност.

Но мъжът тук не беше Даг. Контраатаката беше вяла, като че ли той не знаеше какво точно иска да постигне. От клекнало положение пробва шамар с опакото на свободната си ръка, която не стискаше изкривения му нос. Вероятно не беше свикнал някой да му се опълчва — поне не и истински…

Тя лесно парира удара и в мига, в който той се опита да слезе от леглото, подкоси краката му. Той се просна право на пода и тя бързо заби коляно в гърба му, същевременно извивайки ръката му в железен ключ.

Главата ѝ продължаваше малко да се върти, но адреналиновият шок беше притъпил опиянението.

— Сега ще направим така — каза тя възможно най-сдържано. — След малко мисля да те пусна да станеш от пода, а после смятам да се облека и да си тръгна. Предложението ми е просто да се престорим, че това никога не се е случило. Всъщност така и не ти казах какво работя — аз съм полицай и ако решиш пак да опиташ да ми скочиш, мога да те уверя, че ще приключиш вечерта в ареста в Нормалм, заподозрян в нападение и опит за изнасилване. Кимни, ако си разбрал какво казах!

Главата му се вдигна и спусна механично.

Струйка кръв се стичаше от носа му върху белия килим, но той не каза и дума.

— Чудесно! Ей сега ще те оставя да се изправиш и да се превържеш…

Тя погледна към екрана, където тримата продължаваха с нови сили.

— Но първо ще ми разкажеш как се е озовал малкият ми брат на твоя телевизор…

Форум Крепителите на обществото

Публикувано на: 21 декември, 06:51

От: MayBey

Понякога все пак се случва хората да си получат заслуженото. Но не достатъчно често…

публикацията има 2 коментара

Той бавно се събуди.

Устата му беше пресъхнала, езикът — слепнал за небцето, а Метеорологичният институт току-що отправи предупреждение за предстоящо главоболие първа степен. Освен това беше гол. Нищо кой знае колко изненадващо…

Малко по-неочакван беше може би фактът, че ръцете и краката му бяха здраво вързани за пръчките на леглото с дълги сатенени панделки. Той започна да се върти, за да се измъкне, и усети стеариновите петна да се отлепят от гърдите му. Ама че нощ!

Малкият апартамент беше на фирмата, беше изкопчил поне тази информация. Намираше се стена до стена със собствения тавански апартамент на Филип и очевидно при нужда се използваше като бърлога за нощувки, вероятно най-често от Софи, защото ключът беше в нея…

Той се засмя и направи нов опит да се измъкне с въртене.

Във всеки случай едва ли можеше да се оплаче от кадровата политика на ArgosEye. И все пак сега чувството, че беше делил Рилке с някого другиго беше малко странно.

Но къде се бяха запилели двете жени?

Стаята все още беше затъмнена, макар че разумът диктуваше, че вече трябваше да наближава обед. В стаята нямаше будилник, а неговият адски скъп ръчен часовник вероятно лежеше някъде на пода между входната врата и малката спалня заедно с останалите му дрехи.

Тъкмо се канеше през смях да извика за помощ, когато осъзна, че не беше сам.

Във фотьойла в далечния тъмен ъгъл на стаята седеше някой.

Някой, когото той разпозна…

— Добро утро, Магнус… — каза Филип Аргос бавно. — Или може би предпочиташ да те наричам с истинското ти име?

HP потръпна, после се опита да се успокои. Ситуацията беше преди всичко неловка, нещо, на което човек може да се посмее след няколко бири.

Но по някаква причина сърцето му все пак биеше панически. Имаше нещо в интонацията на Филип Аргос, нещо заплашително. И то ужасно заплашително…