Андерш Моте - Тръпката

— Харесва ли ти представлението? — прошепна Йон в ухото ѝ.

Тя всъщност не знаеше какво точно да отговори.

Той пак беше в играта! Цялото преживяване с Анна Аргос по странен начин почти го бе накарало да се съмнява в способностите си. Но сега всичко си беше back to normal!

Или не…

В това, което правеха, естествено, нямаше нищо нормално. Нормалното беше за средняците! Тялото му лъщеше от пот, което сигурно се дължеше поравно на ЛСД-то и на факта, че той пореше Софи на задна, сякаш светът свършваше утре. Рилке лежеше по гръб на леглото малко пред тях с главата на Софи между краката си и съдейки по звуците, които издаваше, She-woman си знаеше работата.

Той замижа, за да се наслади на играта на цветовете от хапчето, което бе глътнал само преди няколко минути, но бързо отново отвори очи. Честно казано, не искаше да пропусне и секунда от сцената, която се разиграваше пред него. Претовареният му мозък щеше да експлодира от всички впечатления.

Да не говорим за пишката му…

Безспорно имаше нещо гъделичкащо в това да гледаш как други хора правят секс едновременно с теб, макар и тройката на екрана засега да беше крачка напред. Тя изведнъж забеляза, че мъжът от филма също изглеждаше малко познат. Имаше нещо в стойката му, в начина, по който се движеше…

Устата на Йон беше напът от гърдите ѝ надолу към корема и тя затвори очи за няколко секунди. Когато отново ги отвори, камерата беше сменила ъгъла и тя виждаше главно гърба на мъжа.

Беше късо подстриган, доста слаб и не особено трениран. Далеч не беше идеалната порнозвезда. Но от друга страна, целият филм не изглеждаше много професионално…

Във всеки случай мъжът имаше силен слънчев загар — дори под кръста, в зоната на банските.

Щом той се премести на по-осветено, в долната част на гърба му изведнъж се видя разпиляна шарка от дълги бели белези.

Тя изтръпна!

Изправи се и избута главата на Йон.

После се приплъзна заднишком в леглото, за да се приближи до телевизионния екран. Той я хвана за краката и я издърпа обратно.

— Остави ме — измърмори тя и се освободи, приритвайки.

Приликата ставаше все по-ясна, колкото по-внимателно се вглеждаше.

Той отново я дръпна, този път по-силно и се опита да разтвори краката ѝ.

— Престани, за бога — изръмжа тя и още веднъж се отърси от него.

Завъртя се по корем и направи нов опит да допълзи по-близо до екрана. Можеше ли това наистина да е…?

Не, беше невъзможно!

Изведнъж той се озова отгоре ѝ, приземявайки се толкова тежко, че почти ѝ изкара въздуха.

Едната му ръка я сграбчи около врата и вдигна главата ѝ нагоре.

— Тук аз давам заповедите — изсъска той в ухото ѝ и гласът му вече съвсем не звучеше толкова меко, колкото преди. Тя понечи да възрази, но той просто стисна врата ѝ още по-силно и тя не успя да издаде и звук.

Погледът ѝ се премрежи. Чувстваше тежестта му върху себе си и как той я притискаше надолу към леглото. Усети го как търси със свободната си ръка.

Какво, по дяволите, се случваше?

Това просто не беше истина! Пияна пишка — сега — от всички вечери! Насред шибана порно фантазия, а инструментът го предаваше!

Как, по дяволите, можеше да е толкова тъп да смесва алкохол и есид 90 90 От английското acid (киселина), наименование на наркотика ЛСД. — Б.пр. като скапан rookie?! Той погледна надолу към клюмналата си гордост и за малко да се разхлипа…

Шибан, мръсен, проклет…

Момичетата изглежда едва го забелязваха.

Софи се беше настанила върху Рилке и те си разменяха все по-настървени орални услуги, но нито гледката, нито звуците, които издаваха, облекчаваха по някакъв начин затруднението му. Можеше единствено да гледа.

Беше съвсем като…

… парализирана.

Не можеше да се движи — дори едва дишаше — докато мъжът върху нея влагаше всичко от себе си в опитите да проникне в нея изотзад.

Ръката около гърлото ѝ, тялото, което я притискаше надолу. Сумтящите му стонове в ухото ѝ. Всичко беше така познато, така… така…

Сигурно?

В крайна сметка не беше ли това, което тя искаше? Това, което бе търсила през цялото време?

Това, което заслужаваше…

Тя мерна екрана на телевизора с крайчеца на окото. Ненадейно той просто бе седнал и гледаше, докато двете жени продължаваха без него. Свити рамене, увиснала глава.

Изглеждаше малък и безпомощен. Почти тъжен.

Тя можеше да види собственото си отражение в екрана. Собственото си безпомощно лице върху неговото. И за секунда можеше да се закълне, че той я погледна. Че се обърна към камерата и я погледна право в очите…