Андерш Моте - Тръпката

За секунда-две тя обмисли дали всъщност да помоли шофьора да я откара в полицейския участък вместо в Йостермалм. Но все още беше отстранена, така че колкото и горещо да ѝ се искаше да помогне, по всяка вероятност нямаше да ѝ позволят дори да стъпи вътре.

Бомбите не бяха неин проблем и тази вечер възнамеряваше да направи всичко възможно да забрави кашата, в която се бе превърнал животът ѝ. Да остави контрола на някого другиго.

Той се върна от тоалетната тъкмо за да види как Моника Грегершон се запътва към външната врата и се усети, че въздиша с облекчение. Беше я забелязал да го гледа на два пъти по време на вечерята и в погледа ѝ имаше нещо, което го караше да се чувства некомфортно. Сякаш се забиваше право през скъпия му Манге костюм и виждаше кой беше той наистина.

Ако все още търсеше следи около убийството на Анна, трябваше, естествено, да се опита да говори с нея. Но изглежда от ресторанта по някакъв начин бяха викнали рояк таксита и преди HP да успее да се провре до вратата, тя си беше тръгнала.

Може би така беше по-добре…

Доколко разумно щеше да бъде да почне да притиска Моника за информация точно под носа на Филип? И как всъщност си бе мислил да започне разговора?

Кой мислиш, че може да е убил сестра ти , или Анна някога споменавала ли е човек, наречен Водача?

Едва ли…

Освен това малко или много беше решил да замрази разследването за известно време, във всеки случай поне докато нещата се успокояха. А може би дори и за по-дълго…

Той мерна Рилке на бара и се отправи натам. Повечето външни хора вече си бяха тръгнали или бяха напът да го направят, така че барът бе изпълнен почти изцяло с познати лица.

— Как е, Манге, искаш ли бира?

Той клатеше глава в отговор на предложенията, които го засипваха, докато си прокарваше път с лакти измежду разговарящите хора в посока към Рилке.

— Схващате ли каква е работата? Ако всичко мине по конец, скоро ще можем да се справим с каквото и да е било. Googlebomber, whistleblowers 87 87 Терминът гугъл бомба се отнася за методи за повлияване върху подредбата на дадена уебстраница измежду намерените резултати в Google, така не тя да излиза по-напред. Whistleblower е вътрешен човек, който разкрива информация за нарушения или незаконни действия, които се случват в дадена организация. — Б.пр. — you name it. Все тая колко канали използват, ще разполагаме с достатъчно мускули да ги притиснем в ъгъла…

HP завъртя бързо глава. Бийнс, естествено, кой друг? Беше обграден от стадо от най-верните си ученици от Пералното, но HP видя и няколко лица, който не разпознаваше.

Скапан идиот, какво си мислеше, че прави?

Без да знае защо точно, той си проби път в кръга и стисна Бийнс за лакътя.

— Какво, по дяволите, правиш, Бийнс? Не говорим за делата на фирмата с външни хора, знаеш го много добре — изсъска той в ухото на мъжа.

— Какво?! — Бийнс направи крачка назад и към HP се разнесе дъх, обогатен с „Припс“ 88 88 Марка шведска бира. — Б.пр. . — Хич да не те боли какво правя, и освен това какво знаеш пък ти за делата на фирмата? Та ти започна онзи ден, по дяволите. Read the fucking manual, преди да си отваряш устата, Newbie!

Той се обърна ухилен към привържениците си и очевидно получи достатъчно колеблив смях в отговор, за да посмее да продължи:

— Яко си отворен, ама само защото чукаш Рилке, но ето ти newsflash.

Той приближи зачервеното си лице към HP.

— Малката Рилке е success junkie. Докато си сладкото агънце на Филип, ще ти дава да вкусваш от добрините, но веднага щом изгубиш инерция, тя ще продължи с някого другиго.

Той завърши изречението, като побутна HP в гърдите с един от кебапчестите си пръсти.

— Питай Стофе, ако не ми вярваш…

Бийнс се обърна и отново се ухили тъпашки към фен клуба си, но този път само един-двама от най-храбрите се осмелиха да последват примера му.

— Тя се цели към върха. Мократа ѝ мечта е да върже Филип и да заеме мястото на Анна на кормилото, не схващаш лииррглр !

Последната дума премина в грачене, а цветовата скала на лицето на Бийнс се промени от подпийнало румено на апоплектично червено. Очите му се ококориха като топчета за пинг-понг и той изгъргори нещо нечленоразделно, докато ръцете му панически ръчкаха каменната хватка, в която HP беше стиснал топките му.

— Сега ме слушай много внимателно, чувал с лой такъв — изсъска HP в ухото му. — Ако някога пак те чуя да плямпаш за фирмата или да дисваш тези, които работят там, ще те нахраня с ташаците ти за закуска, чат ли си?