Андерш Моте - Тръпката

Освен това имаше и други неща, върху които да размишлява.

Писмото я чакаше на пода в хола, когато тя се прибра. Малък бял плик от по-плътна хартия, какъвто не беше виждала от много дълго.

Адресът ѝ беше написан с изящен старомоден почерк, който ѝ беше така добре познат, че за няколко секунди получи сърцебиене. Дори тромавият език беше подобен. Но писмото, естествено, не беше от баща ѝ.

Скъпа Ребека,

Надявам се, че ще извиниш натрапчивостта ми, но до мен достигна информацията, че си имаш неприятности в резултат от случка в района на Дарфур, Западен Судан.

Според източниците ми ти си отстранена, докато трае разследването, и затова се свързвам с теб. Полицията в Швеция по всяка вероятност е препратена към официалните канали, което далеч невинаги е най-добрият начин да се стигне до истината. Нещата невинаги са такива, каквито изглеждат, и понякога е нужен друг подход, за да се внесе яснота в такива случаи, които на пръв поглед изглеждат съвсем прости.

От много години имам обширна мрежа от контакти в Африка, така че много ще ме зарадва, ако ми позволиш да разследвам случая от твое име — разбира се, с възможно най-голяма дискретност.

Прилагам адреса на електронната си поща и се надявам внимателно да обмислиш предложението ми.

Значи вече беше официално.

Той всъщност беше сметнал за странно, че изглежда никой не знаеше за смъртта на Анна.

Ако не разиграваха театър, разбира се.

Някои от жените, включително Елайза Пуул и Рилке, във всеки случай бяха с насълзени очи. Други бяха по-сдържани. Той самият се пробва да си придаде сериозно изражение, докато скришом се опитваше да отбележи всички реакции.

Злополука значи — не убийство. Откъде ли идваше тази нагласена история? Възможно ли беше това да е нова димна завеса от страна на дубайците, или пък Филип чисто и просто беше решил, че ще е по-добре както за отборния дух във фирмата, така и за бизнеса, ако се придържа към по-лесносмилаема версия за смъртта на Анна?

За няколко секунди на HP пак му се привидя малката гощавка на черните мършоядни птици. Той погледна надолу и преглътна няколко пъти.

Когато отново вдигна поглед, забеляза как го гледа Моника Грегершон. Изражението ѝ изглеждаше почти отвратено, като че тя също бе видяла картината, която беше проблеснала пред ретината му.

На НР му се наложи с усилие да потисне едно потръпване. Той извърна поглед и направи няколко резки крачки към стаята за почивка. Чаша първокласно разтворимо кафе щеше със сигурност да накара параноичното му сърце да превключи на по-бавна скорост.

В коридора се натъкна на Деян и Филип, които бяха насред някаква дискусия.

— … акциите на Анна? — успя да долови HP.

— Моника ги наследява — отвърна Филип кратко, но се спря и кимна на HP, когато той неохотно бе принуден да ги подмине.

— Не смятам, че това ще означава някакъв проблем — продължи гой тихо точно преди HP да се отдалечи дотолкова, че да не ги чува.

Окей, и известието за смъртта, и Моника Грегершон бяха сами по себе си доста неприятни, но положителната страна беше, че поне му се удаде да поиграе на утеши Бубалин 70 70 Препратка към илюстрованата книга на Туве Янсон „Кой ще утеши Бубалин?“ — Б.пр. с Рилке. Беше я подкрепил с прегръдка и рамо, на което да поплаче, които тя с благодарност бе приела, преди всички да бъдат освободени за деня.

Той се хвана, че мирише ревера си, в случай че уханието от косата ѝ се е задържало. Рилке определено беше нещо специално. Красива, умна и забавна — беше готино и да работиш и да се мотаеш с нея. Мамка му, трябваше да се стегне малко, за да не вземе да развие някакъв обратен стокхолмски синдром.

Тя всъщност можеше да е заподозряна — поне на теория…

Във всеки случай беше научил няколко нови неща.

Първо: Голямата сестра на Анна беше работила във фирмата, но бе напуснала, защото не се разбираше с Филип. Вярно, никой не го каза направо, но той ясно бе доловил впечатлението, което оставиха.

Второ: Усещането, че смъртта на Анна беше свързана с компанията, се засили дори още повече. Защо иначе бяха избрали да не кажат истината за това как всъщност беше умряла?

Трето: Изглежда Моника бе тази, която наследяваше акциите на Анна в ArgosEye. Ако Филип бе имал намерение да очисти Анна, за да получи контрол над фирмата, то естествено, щеше да го направи преди приключването на развода, така че да остане основният наследник.

Това означаваше, че HP трябваше да се огледа за нов извършител.