Андерш Моте - Тръпката

Освен това ѝ беше помогнал да проследи MayBey.

Нали наистина ѝ беше помогнал?

Първоначално не му повярва, докато не ѝ показа договора с Моника и данните от Патентното ведомство. После тя смекчи малко тона си. Не го покани в апартамента, но поне се съгласи да му донесе чаша вода.

В хола имаше кашони с багаж, така че тя вероятно беше купила мезонета, който бяха разглеждали. Може би заговорниците вече бяха получили предплата от PayTag?

Под рафта за шапки висяха няколко якета, две маркови чанти бяха окачени на дръжките си, а под всичко това се простираше дълга редица обувки.

Той прокара пръсти по кожата на една от чантите. Мека и светлокафява, почти кремава. Точно като нейната собствена. За миг нещо го жегна в гърдите и когато няколко секунди по-късно тя се върна с чашата вода, той се изненада от импулса да я докосне. Но се въздържа.

— И какво е предложението ти… Хенрик?

Тонът ѝ беше предпазлив, но далеч не толкова груб.

— Съвсем просто е…

Той отпи няколко глътки от водата, наблюдавайки я скришно. По дяволите, колко беше хубава, дори и с домашни панталони и тениска пак беше десетка. Като си помислеше, че беше ходил с нея наистина.

Или поне почти…

Той свали чашата и я погледна.

— Имам четирийсет процента, ти имаш десет. Заедно контролираме половината от компанията. Ако се сещаш за някого другиго, когото можем да убедим да ни подкрепи…

Той си пое дъх.

— … ще можем да превземем всичко. Да отстраним Филип от директорската позиция и сами да ръководим фирмата, както искаме.

Той замълча и се вгледа в нея. За няколко секунди всичко беше почти както обикновено и отново трябваше да се пребори с порив да протегне ръка и да я докосне.

— Ти си луд — каза тя и поклати бавно глава.

— Може и така да е. Едва ли ще е лесно Филип да бъде премахнат от кормилото, но заедно можем да се справим. Ти и аз, бейби! Какво ще кажеш!

Той се опита да призове ентусиазирана усмивка на лицето си.

— Нямах това предвид… — каза тя тихо.

— Ами?

— Исках да кажа, че трябва да си се побъркал, щом вярваш, че бих предала Филип. След всичко, което той направи за фирмата, за нас, лично за мен. Наистина ли мислиш, че бих рискувала това заради някого… като теб?

Гневът се беше върнал, но сега в гласа ѝ имаше и още нещо, което не му хареса.

— Поздравления, Хенрик, ако това е истинското ти име. Успя да подлъжеш Моника да ти продаде акциите си, така че сега притежаваш четирийсет процента от предприятие, където сто процента от служителите те мразят!

Тя направи крачка към него.

— Съветът ми е да се обадиш на Филип и да му продадеш акциите си. Ако извадиш късмет, може и да спечелиш нещо от цялата работа и да пропълзиш обратно под камъка, откъдето си дошъл с малко екстра джобни. Защото за едно нещо всъщност си адски прав…

Тя го мушна с показалец в гърдите и въпреки че HP беше една глава по-висок от нея, той направи крачка назад.

— … Филип никога не би позволил някой да поеме контрола над ArgosEye, няма никакъв шанс. Той би убил всекиго, който дори посмее да се опита!

Още щом чу шумоленето в пощенската кутия, тя разбра, че нещо не беше наред. Пощата трябваше да е дошла отдавна, а човекът, който раздаваше рекламните брошури в нейния вход, обикновено не пренебрегваше стикера „реклами — не, благодаря“, залепен на вратата.

Направи няколко бързи крачки към хола тъкмо за да види как малкият кафяв плик тупва на мокета. Тя го вдигна и усети твърд предмет да се очертава през хартията.

Ключ, който вероятно отключваше катинар. Но къде? И кой го беше пуснал в пощата ѝ?

Тя се напъха в обувките и се втурна надолу по стълбите. Чу входната врата да се затваря два етажа по-долу. Но когато излезе на тъмната улица, наоколо не се виждаше никой.

Окей, сега официално беше с разбито сърце.

Сигурно за пръв път от основното училище насам…

Рилке го ненавиждаше, за нея той беше само и единствено пиявица, мръсно влечуго, което трябваше да бъде стъпкано до смърт. Заболя го повече, отколкото всъщност бе очаквал.

Обикновено му дремеше на оная работа какво мислеха хората за него. Но с нея беше различно. Макар да се досещаше, че шансовете не бяха на негова страна, на определено ниво той не спираше да се надява, че тя ще подкрепи малкия му дворцов преврат.

Че ще премине на другата страна заради него — както правеха дамите във филмите за Джеймс Бонд.

Вместо това, тя със сигурност се беше хвърлила към телефона в мига, в който вратата се затвори зад неговия heartbroken sorry ass. И сега Филип с положителност знаеше, че ArgosEye има нов акционер, което означаваше, че щяха да го преследват още по-усилено…